Арбанашки манастир Св. Николай ( Св. Никола)
Арбанашки манастир Св. Николай (Св. Никола)
Някаква ефирна бродерия е изваяла ръката на неизвестен резбар! Острото му длето е вдълбало в дървото по невероятен начин библейски сцени, вейки на растения, цветя, листа. Вградените в него икони на светии, войни, книжовници допълват очарованието на това пленително произведение на изкуството.
Наистина заслужава си да бъде целуната вдъхновената ръка на резбаря. Тази прелест е съхранена в старинния манастир Св. Никола, сгушен гальовно в малка падина от южната страна на село Арбанаси. От тук се открива поглед към старопрестолния Търновград с неговия Царевец, към сребърната лента на река Янтра, обгърнала в прегръдка фантастичния български град.
Летоброенето на Арбанашкия манастир Св.Николай започва по времето на Асеневци, но падането на Царевград Търнов под османско иго не пощадило и манастира – изтлеял в пепелища, потънал в забвение. И така цели три века. През 1680-то лето господне е възобновен. Пожар и разруха налагат ново изграждане. Тогава е построена сегашната манастирска църква. Първоначално е била ниска и схлупена сграда, но изцяло украсена със стенописи. По-късно, след пожар тя е издигната по-висока, но старите и стенописи са замазани с вар. По това време вероятно към църквата е построен параклисът Св. Илия, осветен през 1716 г. По стените и свода на параклиса са запазени стенописи, които правят силно впечатление със свежестта, колорита и майсторството на неизвестния живописец. Според преписка към старо евангелие църквата е обновена в 1735 г. с помощта на Арбанашкия болярин Атанасий, убит по-късно от турците за участието си в заговора срещу турския султан.
По време на кърджалийските погроми през 1798 г. манастирът е разорен. Възпоменателния надпис над входната врата свидетелствува за последното му възстановяване през 1833 г. по инициатива на игумена на Преображенския манастир отец Зотик. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда, с централен купол. Запазени са старият дърворезбен иконостас и уникални икони. Интерес предизвиква дървеният кръст, обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни. В средата на църквата от свода се спуска голям старинен бронзов полилей, подарен на манастира в 1746 г.
Богати са стенописите в манастира Св. Никола. Предполага се, че големият духовен напредък, както и заможните арбанасчани са помогнали манастирът да бъде зографисан. Стенописите в манастира са изключителни със сюжетите на евангелските сцени, срещани твърде рядко в църковната живопис. Внушително е богатството от цветови гами, майсторството в изображенията на лицата на светиите, пленяваща архитектурна ажурност на дърворезбите.
Разнообразието от евангелски и житейски сцени, изобразените крепости, къщи, кули и хора, всички в свежи и ярки цветове, са силно впечатляващи и допринасят манастирът да бъде забележително място, дето са творили марангози и зографи.
Манастирът “Св. Никола” е разположен в югозападния край на село Арбанаси, на 3 км северно от град Велико Търново. Многократно е опожаряван и ограбван, но възстановяван. Последното му обновление е от 1833 г. по инициятива на игумена на Преображенският манастир отец Зотик. Манастирската църква е с параклис, изграден през 1716 г. Наново е стенописан след 1878 г., а иконостасът му е оформен в руски стил.
Някаква ефирна бродерия е изваяла ръката на неизвестен резбар! Острото му длето е вдълбало в дървото по невероятен начин библейски сцени, вейки на растения, цветя, листа. Вградените в него икони на светии, войни, книжовници допълват очарованието на това пленително произведение на изкуството.
Наистина заслужава си да бъде целуната вдъхновената ръка на резбаря. Тази прелест е съхранена в старинния манастир Св. Никола, сгушен гальовно в малка падина от южната страна на село Арбанаси. От тук се открива поглед към старопрестолния Търновград с неговия Царевец, към сребърната лента на река Янтра, обгърнала в прегръдка фантастичния български град.
Летоброенето на Арбанашкия манастир Св.Николай започва по времето на Асеневци, но падането на Царевград Търнов под османско иго не пощадило и манастира – изтлеял в пепелища, потънал в забвение. И така цели три века. През 1680-то лето господне е възобновен. Пожар и разруха налагат ново изграждане. Тогава е построена сегашната манастирска църква. Първоначално е била ниска и схлупена сграда, но изцяло украсена със стенописи. По-късно, след пожар тя е издигната по-висока, но старите и стенописи са замазани с вар. По това време вероятно към църквата е построен параклисът Св. Илия, осветен през 1716 г. По стените и свода на параклиса са запазени стенописи, които правят силно впечатление със свежестта, колорита и майсторството на неизвестния живописец. Според преписка към старо евангелие църквата е обновена в 1735 г. с помощта на Арбанашкия болярин Атанасий, убит по-късно от турците за участието си в заговора срещу турския султан.
По време на кърджалийските погроми през 1798 г. манастирът е разорен. Възпоменателния надпис над входната врата свидетелствува за последното му възстановяване през 1833 г. по инициатива на игумена на Преображенския манастир отец Зотик. Църквата е еднокорабна, едноапсидна сграда, с централен купол. Запазени са старият дърворезбен иконостас и уникални икони. Интерес предизвиква дървеният кръст, обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни. В средата на църквата от свода се спуска голям старинен бронзов полилей, подарен на манастира в 1746 г.
Богати са стенописите в манастира Св. Никола. Предполага се, че големият духовен напредък, както и заможните арбанасчани са помогнали манастирът да бъде зографисан. Стенописите в манастира са изключителни със сюжетите на евангелските сцени, срещани твърде рядко в църковната живопис. Внушително е богатството от цветови гами, майсторството в изображенията на лицата на светиите, пленяваща архитектурна ажурност на дърворезбите.
Разнообразието от евангелски и житейски сцени, изобразените крепости, къщи, кули и хора, всички в свежи и ярки цветове, са силно впечатляващи и допринасят манастирът да бъде забележително място, дето са творили марангози и зографи.
Манастирът “Св. Никола” е разположен в югозападния край на село Арбанаси, на 3 км северно от град Велико Търново. Многократно е опожаряван и ограбван, но възстановяван. Последното му обновление е от 1833 г. по инициятива на игумена на Преображенският манастир отец Зотик. Манастирската църква е с параклис, изграден през 1716 г. Наново е стенописан след 1878 г., а иконостасът му е оформен в руски стил.
