БОЛЯРСКИ ИСТОРИИ

Не знам защо, но като изрека думата “Боляри” и в моето съзнание изплува сакралния образ на феномена “търновска хазайка”. Този типаж е толкова много дискутиран, че аз едва ли ще внеса нещо ново в богатия му образ.
Но преди да се зачекна с гореописаната проблема ще започна днешната си мисловна тирада с едно мое съвсем наскоро направено откритие, което доразвива един отдавна известен постулат.
Имам си аз една дружка, носеща гордото прозвище – “Капитана”. Тя съвсем наскоро имаше рожден ден, на който бях поканен и аз, а действието се развиваше в село Полски Сеновец.
Първото нещо, което ми направи впечатление в селската къща, бе че тя имаше съвсем градски облик: локално парно, ламперия, два модерни телевизора и кабелна телевизия, отлично изграден санитарен възел (който влезе в разрез с моето виждане за дървен селски миризлив кенеф).
Когато Капитана ни запознаваше със своите стари родители, дядо му съвсем традиционно се заинтересува от къде сме. Една част от моите спътници бяха представени като момчета от съседното село Градина (макар последните да се подвизаваха във Велико Търново, родителите им живееха в споменатото китно селце, а дядо Алексан¬дър имаше известни познания за градинчани). Когато дойде и моя ред да ме представи, Капитана обобщи: “Това е един младеж от Търново, но делата му сами говорят за него!”. Тогава аз, преди да пристъпя към делото на вечерта – бохемско ядене и пиене, реших да изпъкна със своята “дълбокомислена мъдрост”. Застанал “тет-а-тет” до дядо Алек¬сан¬дър му споделих, че истинските търновци живеят в стара къща с вън¬шен дървен клозет, а в новите квартали, където аз битувам, живе¬ят разни селяци, чиито санитарни помещения се намират между хола и спалнята им.
Не знам какво си е помислил стареца, защото след това алкохола стопи противоречията.
Та какво за търновските хазайки – рентиери?!? Ами за разлика от морските си колежки, които за да се нагушат с много пари за едно лято, са си дали цялата къща под наем и се натискат с фамилия си в мазата или дори излизат на палатка в двора, то хазайките – болярки се ширят в мухлясалите си палати, а са пуснали наемателите си в мазите и таваните, където да си живуркат сред мъх и папрат.
По голям късмет изваждат тези квартиранти – щастливци, които са успели да си наемат квартира, чиито собствениците си стоят на село, или пък са полковнишки вдовици. Към последните се причисля¬ва и прослойката на разбогатели се селяни с три наследствени апартамента. В тези райски квартири наемателите наистина живеят необезпокоявани и могат да се насладят на личен живот.
Аз разбира се не живея на квартира (е някога в моето детство съм опитал и този начин на живот, но това е било отдавна и спомените са поизбледнели от детската романтика), но докато бях студент – бледен понатрупах известна доза лични впечатления.
Всички сме чували за едни хазайки – спестителки, които стоят с ключ до банята и разрешават на бедния студент изкъпване веднъж седмично и дори месечно, като за тази екстра се плаща допълнително. Техни наемодатели са предимно представители на силния пол, за¬що¬то младите дами не могат да изтърпят такива отношения, и с право.
Екстремалното отношение понякога достига до ексцесия и някои безбожно – педантични хазайки не позволяват на своите “питомци” дори да си пускат осветлението. Такъв бе показателния пример със моя колега от Шумен – Недялко. Този фехтовчик и иманяр носеше гръмкото название – Шлиман и много – обичаше спартанския живот, още повече, че в по – голяма част от времето беше по горите, та комуналните условия го устройваха.
Безброй са хитростите на търновските хазайки, но най – характерната тяхна особеност е, че стриктно спазват и налагат морално – етичните норми.
За край на днешната тема бях измислил една цветуща история, разказана ми от един представител на групата носеща кодовото име “бай Иван”. Тази пиперлива история хвърля саркастични пръски, като загрято олио, представя в пълна степен квартирния живот. Обаче ще спра до тук защото рискувам да си навлека гнева на хазайките от Болярския град. 
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ