Великден е!

Великотърновските камбани от ранни зори известяват началото на утринната литургия, посветена на Великото Възкресение Христово. Всеки мирянин казва: “Великден е!” и се обръща към ближния си с традиционното “Христос  воскресе”. А той му отговаря  “Во истина воскресе”. С този поздрав и тържествената утринна литургия християнския свят отбелязва великата жертва и чудотворното възкресение на Иисус Христос, младият Бог, от чието рождение се води съвременното летоброене.
Векове наред е прието на този ден и младо и старо да облича най-новите си дрехи, а жените да слагат най-скъпите си бижута. Тежко пристъпват мъжете с броениците, а в по–ново време в черни смокинги и врътовръзки. На видно място в църквата са поставени червени яйца, дъхави козунаци и бутилка червено вино. Те символизират тялото и кръвта господня и чудотворното възкресение от мъртвите, тъй като яйцето в своя нескончаем цикъл възпроизвежда човешкия живот. Червеният цвят е символ на живота. Затова традицията повелява, първото яйце боядисано на Велики четвъртък да бъде червено в памет на пречистата Христова кръв. То се слага до иконата и седи там до следващия Великден. Второто червено яйце е отредено за бъдещото поколение. С него се натриват бузките на децата, за да бъдат здрави и силни. Този ритуал се съпровожда с думите: “Да си бяло и червено, като туй червено яйце”.
След неделната Великденска литургия започва ходенето по гости. Носят  се великденски яйца и козунак.  По търновски обичай  гостите и домакините взаимно се поздравяват с “Христос воскресе”. Гостуванията започват най-напред при родители, кумове и близки, а след това при приятели, съседи и познати.
Старите търновци си спомнят за великденските люлки и хора, агнешкото чеверме и студената вода от чешмите на Ксилифор, в която изстудявали руйно вино и ракия. През 30–те години на ХХ век след великденския  пир по поляните в Арбанаси, освен хора се играят и модерни игри, привнесени от Европа: крикет и голф, футбол с участието на футболисти от отборите “Слава”, “Вихър”, “Етър” и др. С песни и игри търновци празнуват един от най-големите  християнски празници.
От това време са останали много снимки и посуда, в  която били поставяни яйца, козунаци, обредни питки, агнешки гювечи и чеверме – подноси, зарфове/поставки за великденски яйца/, вносни порцеланови чинии и др. Някои от тях и до днес се пазят в старите търновски фамилии, а други в Етнографския отдел на Историческия музей.
Всяко поколение, всяка епоха, запазвайки традицията, внася нещо ново в тези празници. На този ден преди и сега посрещат  Анастас и Анастасия, Сия /”Христос Анести” – от гръцки „ Възкресе”/.
На Великден именници и в памет на именници се правят дарения за училища, културни институти, църкви и сиропиталища. Тогава се раздават храна и дрехи за бедните, “толкова щедро, като на Великден”.

Надка  Василева - уредник в отдел “Етнография” при РИМ-Велико Търново