Втора легенда за това, как бил основан града Трънов

         Обширни и вековни гори, покривали голямата равнина от Хем до Истър. Пресичали ги буйни, пълноводни реки, а по красивите горски поляни пасели многобройни стада - главното и най-богатство на хората тук.
  По това време в града Никополис ад Иструм живеел богат и строг управител. От всичкото му богатство най-ценно било голямо стадо свини. Свинар му бил стар и верен слуга. Дълги години старецът пасял свинете на господаря си честно и усърдно. Но ето че един ден се случила беда! Преди Празника на слънцето старият свинар се разболял и легнал тежко болен. Чудил се той какво да направи, чудил се и решил да изпрати сина си да пасе стадото.
  Наметнал плащ на рамо, взел тоягата и подкарал стадото към поляните. Когато стигнал там, пуснал ги да пасат, а той седнал на тревата, извадил свирка и засвирил. По едно време му се сторило, че някой го вика по име откъм гората. Зачудил се момъкът кой може да бъде. Станал и се запътил към гласа. Вървял из голямата гора, вървял, не видял никого. Поуслушал се и тръгнал да си ходи. Тогава пак чул, че някой го извикал. Обърнал се младият свинар, гледа моми с кошнички в ръце. Момите го наобиколили и започнали да го молят:
  - Посвири ни малко! Посвири да поиграем!
  Отначало момъкът отказвал, но после се съгласил. Седнал на един камък, пък занареждал песен след песен. Разиграли се момите, цялата гора екнала от песните и смеха им.
  Свечерило се. Момите си тръгнали към града, а младия свинар тръгнал да търси стадото. Подбрал свинете и се върнал в къщи. Там баща му го попитал загрижено:
  - Всичко в ред ли е, синко? Да не се е загубила някоя?
  - Не съм ги броил, тате, но веднага ще го сторя. Ти бъди спокоен! - отговорил момъкът.
  Отишъл той при стадото и започнал да брои. Три пъти броил, но и трите пъти излизало, че няма една свиня. Като научил за това бащата пребледнял и се разтреперал. Знаел той колко господарят ще се разсърди и колко жестоко ще ги накаже.
  - Ех, синко, какво направи ти! - завайкал се старецът и се хванал за главата. - Какво ще правим сега? Знаеш ли, че това може да ни струва и живота?
  - Татко, аз ще намеря изгубената свиня. Още сега тръгвам и докато не я доведа, няма да се връщам.
  Момъкът сложил в кожена торба хляб и сол и тръгнал. Дълго се скитал той, питал и разпитвал по всеки друм. Пребродил цялата гора, поляните и доловете, надничал под всеки храст, затичвал се към всеки камък, но всичко било напразно. На разсъмване решил да тръгне отвъд гората.
  Така изминали шест дни. Оставал още един ден до Празника на слънцето. Преминала още една нощ. Призори момъкът стигнал до една река и тръгнал нагоре по брега и. И що да види - в един трънак лежала свинята, а до нея се били долепили шест едри прасенца. Момъкът се заковал на място. Погледнал наоколо и помислил, че сънува. Утрото сипело потоци светлина по росните треви, а реката приличала на сребърен поток, който тече из прегръдките на огромен каменен великан от безмълвни скали. Като че слънцето в своя ден си правело празник тук - на това единствено по красота място. Момъкът стоял като омагьосан. После се сепнал:"Днес е празникът, господарят няма да забрави за помраченото си веселие..." и весело подкарал свинята с прасенцата към своя град.
  Докато младият свинар търсил изгубената свиня, господарят научил, че неговия стар слуга е болен и отишъл в колибата му. Като видял господаря си, стария се уплашил и му разказал плачешком всичко. Ала управителят не повярвал, че свинята се е загубила, скочил със свити юмруци и закрещал:
  - Лъжеш! Ти си направил това нарочно. Вие искате да ме ограбите! Това е измама! Тази свиня скоро щеше да се опраси. Вие нарочно сте я скрили, та да завъдите и вие свине. Утре е Празникът на слънцето. Давам ти срок до сутринта - не я ли дадете и синът ти продължи да се крие, аз ще заповядам да те вържат на площада и да те бият на самия празник.
  На другият ден управителят изпратил слугите си при стария и болен свинар. Помъкнали го на площада. Завързали го за една колона и започнали да го бият. Още на втория удар от тълпата някои извикал:"Иде!". Множеството се разделило и всички видели сина на стареца, който карал пред себе си една свиня със шест прасенца.
  - Господарю, баща ми в нищо не е виновен. Заповядай да го развържат и го оставете да си иде в къщи. Аз съм този, който загуби свинята. Лутах се цяла седмица и все пак я намерих с шестте и прасенца. А да знаете на какво чудно място се беше свряла?! По средата се извива като змия река, а от двете и страни се издигат височини, високи скали, като че назъбени кули, а връз тях поляни с хубава сочна трева. На едната височина се влиза само през едно тясно място, толкова тясно, че с трън може да се загради.
  Господарят не повярвал на момъка, но хората искали да отидат и да видят с очите си това място, за което говорел с такова възхищение младият свинар. Още същият ден потеглили.
  Когато стигнали, те също спрели като омагьосани.
  - Ето мястото, където може да се дигне град за чудо и приказ! - извикал управителят.
  И наистина, на това място израснал неповторим по красота град, който заради това, че с един трън може да се укрепи, нарекли Трънов.