Второто Българско Царство

Началото на Второто Българско Царство е поставено през пролетта на следната 1187 г., когато Иван Асен привлича кумански съюзници и пренася сраженията в Тракия. При Лардея (Карнобат) българите са разбити, но малко по-късно в битката при Верея (Стара Загора) Асен побеждава византийците. Въстанието се разширява в югозападните територии на някогашната българска държава. В борбата срещу византийската власт се включва  сподвижникът на Асеневци – Добромир Хриз. Сраженията имат променлив успех за воюващите страни, което води до чести смени на византийските военачалници.
Въстаническите набези в Тракия, ръководени от Иван Асен и действията на Добромир Хриз, предизвикват втори императорски поход. През есента на 1187 г. Исак ІІ Ангел организира голяма военна кампания. Той решава да не рискува войските си в източните старопланински проходи и се насочва към Средец (София). Византийската армия презимува в Средец и през пролетта на следващата 1188 г. преминава Стара планина. Българите съсредоточават силите си в яката крепост Ловеч. Императорът обсажда крепостта, но след тримесечна безплодна обсада ромеите се оттеглят към Константинопол. [4] Историците са категорични, че при Ловеч е сключен мир или поне примирие, но в изворите няма ясна информация за условията на мира. Със сигурност се знае само, че най-малкият брат на Асеневци – Калоян, е взет като заложник за спазване на договореностите. Единодушно е и становището на специалистите, че споразумението при Ловеч поставя началото на Второто българско царство.
Мирът дава възможност на Асеневци да възстановят българската държава, макар и в по-малки размери – между р. Дунав и Стара планина. Велико Търново е определено за столица на царството поради естествената му защитеност и стратегическо географско положение. Ръководството на българската църква е поверено на търновския митрополит Василий, който е издигнат в сан архиепископ. От този период започва и усиленото строене на манастири и църкви.