Гигантоманията като национална черта

“АСОЦИАЦИИТЕ” – ето това е мотото на днешния разказ.
Този термин ми идва на помощ, но не в смисъла на някаква си там “обществена организация”, а като “Връзка между отделните представи, въз основа на която една представа извиква друга...”
Така пише в дебелите буквари, но аз ще ви разкрия асоциативната връзка между “сакралната” дума “МАМУЛ” и етническото понятие “ВЛАСИ”. Ако тази част от въведението ви е толкова терминологично непозната, колкото предходната, ще поясня, че в момента иде реч за “библейската” връзка между царевицата и румънците. 
Пътувайки из България ми се случва да минавам край едни големи царевични ниви, които със своята дъхаща на мляко майска зеленина или подканваща към спокойствие септемврийска позлата, ми навяват мисли, свързани с българската история:
На 29 юни 1913 година започва Втората балканска война. Наши¬те храбри войници-лèвове са на път да разпилеят довчерашните си съюзници (сърби и гърци), когато уж “неутралните” румънци влизат във войната. Този акт за жалост е в ущърб на изстрадалата ни родина, защото те в изпълнение на “Великорумънските” си пъклени стремле¬ния, най-вероломно нахлуват в пределите на България. За жалост нашите войски са заети на югозапад и пред румънците няма никакви сериозни прегради. Те безпрепятствено стигат почти до София и с това спомагат за позорното изваждане на, довчерашната победителка, България от войната. След това започва един черен сценарий, който помрачава нашата национална гордост до днес.
Къде тук е ролята на мамула? Ами чисто и просто той се оказва едно, макар и минимално, възмездие стоварило се върху северните ни съседи. През онова адско лято на 13-та година румънската армия е рекрутирана на бърза ръка. Войниците, в по-голямата си част са мобилизирани селяни-голтаци, а гладът се оказва лош съветник.
Още с влизането си в плодородна Добруджа гладните, в прекия смисъл на думата, власи се нахвърлят върху безкрайните полета засети с царевица (единствената храна, която им е тъй близка, и която към момента на агресията е годна за пряка консумация). Власята така си натъпкват шкембетата с мисири, че пукват (отново в прекия смисъл на думата) от преяждане, а статистиката наистина е смразяваща – хиляди “геройски” загинали румънски солдати...
Това е най яркия спомен, който се формира в моята кратуна, когато заговоря за славната румънска армия, но да не задълбочавам фактологията. Затова, преди да продължа, ще направя следната връз¬ка: Една от основните задачи на една Държава, която има амбицията да се нарича “Велика”, е да си изгражда блестящ пантеон на своите герои. В този смисъл трябва да се знае, че нейде там в румънската столица има издигнат паметник на геройски загиналите хиляди румънци по време на Втората балканска война (да, точно онези паднали под ударите на майор Мамулов).
Точно тези мисли се въртяха в главата ми когато в ранната утрин на 11 октомври, моята “скромна” персона потегли на една кратка еднодневна екскурзия с крайна дестинация Букурещ.
Преди да ви разкажа накратко “Като какво представлява, станалата модерна напоследък, еднодневна екскурзия до столицата на Република Румъния?”, трябва да ви осветля по няколко много важни въпроса: Трябва да знаете, че еднодневната екскурзия, поради някои урбанистични характеристики на Букурещ (най-големия град в нашата част на Европа, запомнящ се от шофьорите със своите перманент¬ни задръствания) се превръща в едно безкрайно търчане, което довежда дори каления организъм до главоболие; Трябва също да се каже, че колосалните букурещки сгради и пространствата между тях карат всеки българин да се стъписа, именно заради това наличието на един гид, който да обясни тези гигантизми е от голяма полза.
Та както вече казах Букурещ, това е един град на стряскащите обеми. Централната улица е с цели 8 платна, които аз обаче не успях да забележа от прозореца на автобуса, защото задръстванията са ужасни, а автомобилите сякаш бяха навсякъде. Поради тази причина придвижването става много бавно, дори отегчително. Аз прекарах по¬ве¬че време в автобуса отколкото в Дворецът на Чаушеску и “Музея на селото” – все обекти, които бях решил да видя.
За селския музей  няма много да ви разказвам, но ще отворя ед¬на скобичка – това е едно голямо село с празни къщи, разположено в букурещки парк. Прилича на “Етъра”, обаче без занаятите. За мен най -интересна бе една дървена черква, чиито надписи свидетелстват за това, че почти до края на 18 век във Влашко се използва кирилицата, като официална азбука (що ли пък значи този странен факт?).
Дворецът, в него е събрана цялата лудост на тоталитаризма. Той блести с това, че е втората по големина сграда в света след Пентаго¬на, и понеже има пирамидален план го сравняват с Хеопсовата пира¬ми¬да (макар да бил само с 2% по нисък от нея). Тази последната асо¬ци¬ация е не само заради обема, а и заради робския труд на строите¬ли¬те. За периода 1983-1989 година един цял хълм, заедно с квартала и гробището си, е изравнен със земята, а 22 хиляди работници по 24 ча¬са работят като роби. Дори и с тези темпове през 1989 година (когато семейство Чаушеску е разстреляно от “благодарните” си сънародници) е построено само 30% от сградата. С идването на Промените стро¬е¬жът обаче не спира (един закономерен въпрос: Как щяха да постъпят в България с този тоталитарен символ?), и днес почти е готов.
За редовия турист “Дворецът на Чаушеску” блести с милионите кубични метри разноцветен мрамор и позлати; кристални полилеи от по 2 тона, че и отгоре; килими, отново от по 4 тона; златотъкани пердета – толкова тежки, че не могат да се смъкнат и изперат и прочие. Направо не ми се изброява.
Друго, другото са все такива сгради с размери, колкото българ¬ски кварта¬ли, да се изгуби човек из тях. Безкрайни фонтани (румън¬ци¬те не пестят водата) и черкви, толкова много, че ако всеки ден посещаваш по една, то няма да би обиколиш за една година (тъй рече гида). Като съм заговорил за черкви искам да ви препоръчам да посетите площада на Румънската Патриаршия с цялата му запаметяваща се търже¬стве¬ност. Освен това в големия катедрален храм се съхраня¬ват мощите на покровителя на Букурещ – българина св. Димитър Басарбовски.
Какво ли говори това?
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ