ЕСЕ ЗА ПРАСЕ

(КАК СЕ ГОТВЯТ ЖИВОТНИТЕ ЗА КОЛЕДА)

Новата годината за Ивелин Свинегуев от село Вишовград започ¬на с цяла поредица от лоши поличби. Първо виното му стана на оцет, а само месец след като прасето Гроши тържествено изквича своята ле¬бе¬до¬ва песен, белоснежната сланина червяса в качето заради необичайно топлото януарско време.
Вместо да се вайка Свинегруев запали Москвича (дванайска дефорсак) и отиде на неделния скотски пазар в Павликени, откъдето закупи едно малко розово свинче.
Маломерния прасун нарочно бе кръстен Славчо с надеждата но¬во¬то име да му помогне, да стане голямо и сланинесто около Коледа.
За жалост прасето, изглежда че беше хибрид получен от смесва¬не¬то на породите “Странджански слон” и “Сръбски трион”, и въпреки планините от храна, които поглъщаше, въобще не наддаваше на гра¬маж. Не стига това, но сякаш в него се бе вселил духа на Сергей Буб¬ка и Славчо всеки ден прескачаше оградата на кочинката си и устрой¬ва¬ше общоселски маратон.
От своя страна Ивелин Свинегуев гледаше на случващото се ка¬то на лична трагедия и покрай грижите за спортното прасе позанема¬ри останалата си агродейност. Освен чисто външното проявление на душевните терзания, вътрешния свят на Ивелин също се помрачи като всичко това се отрази на стомашната му перисталтика. Загърб¬вай¬ки сложния изказ ще обобщя, че Свинегуев все по – често се отби¬ва¬ше и все по – дълго се задържаше в дървеното селско WC.
Един прекрасен майски ден се случи първото голямо нещастие, което поведе хорото от страшни трагедии, които щяха да сполетят Ивелин Свинегуев през текущата година.
В този ден нищо не подозиращия фермер бе заел обичайната по¬зи¬ция в познатия до болка санитарен възел, когато неговите измъчени очи видяха през една цепнатина на вратата, че Славчо отново е избя¬гал от своята кочината и нагъва с удоволствие току що изпрания от благоверната Цеца Свинегуева розово – маргаритен сватбен чаршаф.
Чашата този път наистина преля и афектирания Ивелин със страшна сила скочи и се ИЗПРАВИ в паянтовото помещение. То от своя страна не издържа на мощното напрежение и само след миг се чу едно звучно – “ПРАС !” и Свинегуев затъна до шия в трупаните още от дядо му “проблеми”.
След този ден Ивелин корено се промени. Стана мълчалив и затворен, а като вървеше постоянно се оглеждаше. Прасето Слави бе игнорирано от фермерското му съзнание и бе оставено на самотек.
Разбира се след описаната тъжна случка дойде и възмездието. Един ден Ивелин Свинегуев реши да нареже дърва и бе пуснал мощната машина, наречена “циркуляр”. Тъкмо работата бе преполо¬ве¬на и ето го, прасето Слави, се задава със свински тръст. Спомняйки си в то’з сюблимен момент за миризливата майска афера, Ивелин из¬пад¬на в амок. Прасето отговори със съпричастие и сякаш oбзето от  делириум тременс се хвърли като камикадзе към своя стопанин, но нещо не се прицели добре и се надяна смъртоносно на безпощадните зъби на циркулярното колело.
Така завърши краткия живот на прасето Слави, а Ивелин загърбвайки своите обонятелни асоциации, организира банкет във Вишовградската кръчма. Там пред своите съселяни декларира, че тази година прасе той няма да гледа и точно около Коледа ще закупи една готова – угоена свиня.
Дойде неочаквано декември месец. Сутринта в Свинегуевата  къща цареше трескаво приготовление. Бяха се събрали най – личните  касапи на селото: Добри Сандокана, Ламби Редосеялката и Митю Фрезата. Дали заради злополучната година или от предвкусването на кръвта, но Ивелин Свинегуев се бе настроил революционно.
Тъкмо ножовете бяха наточени и ето, че от някъде се появи най – уважавания комшия, подполковника в оставка Стражимир Спиров Фелов – Емтелбето. Размахвайки своя верен “Макаров” бившия военен разпалено обясняваше за новия лесен начин за усмъртяване на прасета, наречен: “Само един куршум в кратуната”. Всъщност препа¬ти¬лия Свинегуев не се остави много да бъде убеждаван и подкрепи новата идея с едно менче греяно вино подправено с черен пипер.
Цялата тази история завърши с изпразването на един пълнител с пат¬рони, тричасова гонитба на озверяло прасе с окървавена глава (на принципа “Ти гониш, аз гоня”), неистови крясъци, безброй натърт¬ва¬ния и с цели три отхапани пръста...
А човек като седне пред празничната си чиния, в която грее една  свинска пържола увенчана с гарнитура, въобще не се замисля за све¬тов¬ните нещастия и катаклизми.
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ