Как бил основан Търново

    Отдавна, много отдавна на мястото на Търново живеели гиганти. Наричали ги житове. Огромни на ръст, с красиви, открити лица, те обичали спокойствието и тишината. Затова се заселили по тия места. Много време и сили дали, за да направят хълмовете непрестъпни, а стените - високи и гладки. Когато свършили всичко това, житовете се почувствали много добре. Досадните джуджета, който ги нападали нощем, сега не можели да ги достигнат. А за гигантите не било трудно да се изкачат по стръмнините. Те на един скок прескачали реката, която ограждала отвсякъде трите хълма и се озовавали горе сред укрепленията си.
  ..Една заран на височината от североизток се появили конници. На дългите им копия се развявали конски опашки. Величествено срещу слънчевия изгрев стоели те и дълго се вглеждали в хълмовете. Явно, че обмисляли нещо. Гигантите ги забелязали и също започнали да ги наблюдават.
  - Какви са тези смелчаци, които се рашават да нарушат спокойствието ни? - питали се те и се зарадвали, когато тайнствените конници изчезнали в далечината. Но радостта им не била за дълго. Скоро конниците се вирнали Хан Крумотново. Този път те вървели в долината на Ятрус откъм Дервента. Напредвали смело. Начело, на вран кон, яздел мъж с увиснали черни мустаци. Шлемът и бронята му сияели на слънцето като злато. Черните му очи мятали искри. Малко по-назад от него, от двете му страни, на бели коне яздели снажни копиеносци и веели по една конска опашка - бяла и черна.
  Пратеник на великаните излязъл да предупреди конниците, че ако не се върнат, ги очаква смърт. Той разчитал на силата си и се държал много дръзко. Тогава един от конниците го набучил на копието си и го хвърлил в реката. Гигантите видели от височината това и настръхнали. Те били изумени от дързостта на малките хора и рещили да ги унищожат. От трите хълма полетели камъни, които с трясък се разбивали сред редовете на смелите мъже. Тогава конниците си послужили с хитрост - пръснали се в редици и яростно се хвърлили напред. Те ловко избягвали всички удари, нападали гигантите поотделно и им нанасяли смъртоносни рани с боздугани и копия.
  Цял ден се водил боят. Привечер хълмовете били осеяни с трупове и скални отломъци...А реката сърдито шумяла. Гигантите били победени. Вечерта на трите хълма се развявала по една конска опашка, завързана на дълго копие.
  През нощта лумнали буйни огньове. Чувало се потракване на щитове и някакви странни песни, които приличали на трясък от горолом - победителите погребвали мъртвите според своя обичай.
  На другата сутрин, облечен в златна броня, предводителят обходил хълмовете. Вечерта луната осветявала обратния му път към Плиска.
  Това бил Крум - хан ювиги.
  От Плиска Крум изпратил веднага най-добрите майстори в новите места да съградят крепост, храм и дворец за наместника на великия хан.
  Така възникнал Търновград.