Килифаревски манастир Рождество Богородично

 Килифаревският манастир “Рождество Богородично” отстои на 17 км от Велико Търново. Намира се на юг от градчето Килифарево, на гравния път Русе – Свиленград.
Основан е през 1348 г. Първоначално е разположен на близкия североизточен хълм. На сегашното си място е от началото на XVIII  век. В XIV век е средище на исихазма. В него работят монаси-книжовници от България, Сърбия, Влахия и Русия. Тук получават образованието си такива известни исторически личности като българина Киприян – митрополит на Москва; патриархът на българската църква Евтимий Търновски; Дионисий – митрополит на Молдавия; Йосиф Бдински и други.
Манастирът преживява през вековете множество исторически превратности и въпреки това оцелява.
В 1842 г. найстор Никола Фичев построява сегашната еднокорабна църква “Св. Димитър”. Изключително интересен е иконостасът – с неговата дърворезба и икони.

655 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР “РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО”


Килифаревският манастир е основан около 1348-1350 г. от видния български книжовник и последовател на исихазма, преподобният Теодосий Търновски. Превръща се в едно от най-големите средища за книжовна и просветителска дейност в Средновековна България. Прочутата Килифаревска книжовна школа е един от най-старите университКилифаревски манастир Рождество Богородичноети в Европа и втори университет след този на Климент в Охрид през ІХ в. Сведения за създаването  и дейността му, за първия му игумен, намираме  в житието на Теодосий Търновски и в похвалното слово на патриарх Евтимий за него.
Теодосий произхожда от приближен на търновския царски двор виден болярски род/според житието на Калист/.След като приема монашеството, обикаля манастирите в България, за да търси добродетели и благочестие. Когато научава за Григорий Синиат – основоположник на исихазма във Византия – Теодосий се премества в неговия манастир и става ревностен последовател на исихазма. /Исихазмът е учение за връщане на грешния човек към съвършенството и бога чрез строг монашески живот и пълно откъсване от живота в безмълвие./ След неговата смърт Теодосий напуска манастира и заедно със своя ученик Ромил Видински обикалят манастирите  в България. Не намерили никъде спокойствие и условия за усамотен и съзерцателен живот, пристигат в местността около с. Кефаларево/дн. Килифарево/ и решават да се поселят край бистрата и пенлива река Белица.
Цар Иван Александър заповядва на това място да се построят килии. Така Килифаревската манастирска обител възниква върху основите на ранносредновековна защитна крепост, охранявала пътя към Хаинбоазкия проход.
Скоро славата на манастира и на неговия основател и пръв игумен Теодосий Търновски се разпространява не само в България, но и в съседните балкански страни – Сърбия, Влашко, Унгария. Ученици пристигат и от Търновград – синове на видни болярски фамилии и броят им достига до 460. Манастирската лавра се превръща в разсадник на исихазма и средище за оживена книжовна и просветителска дейност. Превеждат се богослужебни книги, византийски хроники и източни повести, съставят се сборници, пишат се жития на български, сръбски и гръцки светии, съчиняват се проповеди против еретиците. Цитират се Тукидит, Аристотел, Платон, Омир. Сам Теодосий превежда някои от трудовете на своя учител Григорий Синиат.
В Килифаревската книжовна школа работят известните български книжовници Дионисий – превел много книги, между които златоустовия сборник “Маргарит”, книжовникът Младен – преписал през 1359 г. апостол за търновската църква “Вознесение”, Киприан – по-късно Киевски и Московски митрополит, духовниците Ромил Видински, Панарет, Тимотей. Възпитаник на Килифаревската книжовна школа е и бележитият български книжовник и просветител Евтимий, който по-сетне става патриарх Търновски. Теодосий го назначава за свой заместник като му предава всички материални и духовни грижи за светата обител, а сам той се отдава на крайно “безмълвие”.
Заради голямото усърдие на Теодосий в борбата срещу противниците на официалната религия Иван Александър заповядва в неговата манастирска обител край Килифарево да се построи кула и църква, за да се извършва там редовна църковна служба.
От събора през 1360 година Теодосий Търновски се завръща твърде уморен и болен и заминава да се лекува в Цариград по съвета на своя съученик – патриарх Калист. Смъртта отнема живота му на 27 ноември 1363 г. в патриаршеския манастир “Св. мъченик Мамант”.
В църковният български календар 27 ноември е денят на преподобния Теодосий Търновски – превърнала се в дата за отдаване на почит и уважение към основателя и първия игумен на Килифаревския манастир. И тъй до днес – 27 ноември 2005 г., когато отброяваме 655 лета за книжовно-просветната лавра на Килифаревската света обител.
През 1393 г. манастирът е разрушен от турците, а през 1718 г. е възобновен на днешното си място, под стария манастир.
Килифаревският манастир “Рождество Богородично”е паметник на културата, постоянно действащ и се намира на 17 км. южно от Велико Търново.

Елена Мачковска – уредник на ИМ в Килифарево