Кризата на нашето време

“Кризата на нашето време в социална и културна перспектива” от Сорокин – актуална книга
Руският социолог Сорокин е роден през 1889 година и умира в Америка през 1968 година. Работи активно и издава повече от 30 книги. Още като студент в Петербургския университет публикува първия си труд “Престъпление и наказание. Подвиг и награда” –(1913 г.). През 1917г. участва в революцията на страната на есерите. Питирим Сорокин е ръководител на междуфакултетна катедра, а след това и на Секцията по социология в Петроградския университет в периода 1919-1922 г.. Несъгласието му към болшевишката политика е причината за прогонването му от Русия през 1922 г.. Поканен е да чете лекции в САЩ в университетите в Илиноис и Уисконсин. Щатен преподавател е в университета в Минесота. От 1930 г. е преподавател в Харвард, където създава и оглавява катедрата по социология. От 1955г. е директор на Харвардския изследователски център по съзидателен алтруизъм. Интересът към трудове на този световноизвестен учен никога не престава.
Във фонда на Р. Н. Б. ”П. Р. Славейков” се съхраняват два от ранните преводи на Питирим Сорокин - “Самоубийството като обществено явление” (книгоиздателство “Акация”-София, 1927 г.) и “Многоженство и многомъжество. Бракът в старо време.” (на същото издателство от 1930 г.). Оказва се, че българските книгоиздатели тогава са превели и издали тези творби година-две след световната им премиера. Имало е читателска необходимост от това. След 9 септември 1944 г. има период на пълна забрана на автора и произведенията му, макар че по цял свят се изучава в университетите. Едва след 10 ноември 1989 г. излиза изследването на Даниела Колева – “Сорокин. Културологични идеи.” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993 г.)
Книгата “Кризата на нашето време “ е отпечатана за първи път през 1941 г., а издателство “Дамян Яков” я превежда и издава на български преди година. Авторът прави диагноза на кризата във всички сфери на обществения и личностен живот. Търси и намира причините за разпада в семейството, морала, правото, религията и науката. Разпадането на “сетивната култура” не означава физическото изчезване на западното общество. Вярната посока за разрешаване на кризата е преразглеждане и преоценка на ценностите, истинността и реалността. ”Всяка страница от човешката история свидетелства за войни, предприемани с твърдото убеждение, че ще сложат край на войните, ще премахнат деспотизма, ще изградят демократичния свят. И днес човек е погълнат от това налудничаво дирене. ”Сорокин завършва книгата си с думите: “Можем да изберем верния път - пътя, който не води към смърт, а към по-нататъшно осъществяване на уникалната творческа мисия на човека на тази планета.”
Виктория Роглева