Легенда за църквата Св. четиридесет мъченици

Преди време имало красива църква в подножието на хълма Царевец. Тя била построена по нареждане на Иван Асен II след славната битка при Клокотница. По този начин царят искал да благодари на Бог, че дарил него и страната със славата на победата. В църквата имало красиви стенописи и скъпи икони със сребърни и златни ореоли на светците.
Голяма част от тях били дарение от самия цар, а останалите били донесени от Византия. В едно кътче в църквата имало свещен извор с лековита вода. Вярващите от Търново, се измивали там, за здраве. Царският църковен двор, където полагали телата на българските крале, бил там.
Минали години. Градът на Асен и Петър бил поробен. Турци живеели на хълма Царевец. Хълмът Трапезица обезлюдял, а величествената църква построена от Иван Асен II била превърната в джамия. Там се издигало минаре, откъдето се чували навсякъде молитвите на потисниците. Духовете на българските царе се развилнели. Те предизвикали земетресение и съборили минарето. Шейхът, който живеел в джамията наредил да изградят отново минарето, този път по-високо и по-
здраво. Духовете на българските царе се разбунтували отново и минарето било повторно повалено. Оттогава сенките на царете обикалят нощем гробището. Хората дочували трополене на оръжие, отчаяни викове, както и влачене на надгробни плочи. Шейхът наредил да проучат мястото, този път копаейки по-надълбоко. Така те достигнали до подземния вход на царската гробница. Разрушили я, разпръснали костите и отново построили минарето. Разказват, че на следващата нощ близо до реката се появил конник, с облечен в ризница и със шлем на главата. Той пресякъл двора на старат църква, спрял за малко, огледал се, вдигнал меча си и го забил в минарето. След това отишъл до леглото на шейха и го посякъл с един удар. На следващата сутрин се разнесъл слух, че самият Иван Асен II разрушил минарето – то не трябвало да се извисява по-високо от царската църква "Св. четиридесет мъченици"...