Манастирите в Арбанаси

Село Арбанаси е основано в периода от края на ХV и началото на ХVІ век. През следващото столетие социалната група от жители на този регион се е ползвала със специален статут, спомагащ за развитие на търговията и занаятите. Заселниците изповядвали християнската вяра и с течение на годините построили православни храмове със запазени и до днес стенописи и икони.
През ХVІІ – ХVІІІ век в региона на село Арбанаси дворните места на някои църкви се разширили, в тях се построили допълнителни сгради и се променили функциите на духовните обители. Със специални постановления на Търновската митрополия тези места се превърнали в общежителни манастири.
Първият манастир „Успение Богородично” се намира в северозападната част на Арбанаси. Не е известно точно кога старата църква от енорийска се е превърнала в манастирска, но според източници през 1716 година вече били обградени и построени монашеските общежития. Храмът „Успение на Пресвета Богородица” е един от най-старите в селището. Вероятно е построен на границата между ХVІ и ХVІІ век. По всички вътрешни части днес има запазени стенописи, датирани от различни периоди. На западната стена в преддверието е разкрита композицията „Страшния съд”, чиято датировка е от първите години на ХVІІ век. В наоса, въпреки печата на времето, са съхранени стенописи от два периода, първият от началото на ХVІІ век и втория – от 1688 година. По зенита на свода и стените от север и юг се подреждат сцени от Големите празници, а също така е отделен регистър за подробно отразяване на Христовите страдания.
Запазен е старият иконостас на църквата. Върху царският ред могат да се видят икони от ХVІІІ век: „Христос Вседържител”, „Богородица с Младенеца” и „Св. Йоан Кръстител”. Построеният от север параклис „Св. Троица” е с дължина, равна на разположението на наоса на манастирската църква, по този начин се наблюдава един цялостен архитектурен комплекс. През 1703 – 1704 г. тревненски зографи изписват параклиса със сюжети от Библията, а в края на своята работа чрез надпис в патронната ниша увековечават своите имена: Кръстьо, Цойо и Георги.
Арбанашкият манастир „Успение Богородично” притежава колекция от икони. Най-известната от тях е „Света Богородица – Троеручица”. Многобройните посетители на храма се прекланят пред светия образ на Божията майка, споделяки вярата за нейните чудотворни качества.
Вторият манастир „Св. Никола” е разположен в южната част на селището Арбанаси. Главната църква е била разграбена и опожарена от кърджалиите в края на ХVІІІ век, а възстановяването става през 1808 г. Превръщането на обителта през 30-те години на ХІХ век в женски манастирски комплекс е свързано с дейността на възрожденския духовник Зотик, игумен на Преображенския манастир.
Главният храм, макар и по-късно строен, има много общи качества с плановете на останалите паметници в Арбанаси. Състои се от олтар, издължен наос (обновен с арковидни пояси и издигнат купол по-късно), притвор и долепен параклис, посветен на пророк Илия. Най-стари са стенописите в притвора, от 1705 г. Вероятно през този период резбованият иконостас от наоса е бил разглобен и преместен в притвора, затова там се намират и най-старите икони на самия храм. В параклиса на манастира също се съхраняват икони (от ХІХ век), покрити с листово злато и рисувани с темперни бои.
Цялостната украса на отделните помещения привлича посетителите със своето разнообразие и духовна красота. Нежните сенки от лозите, падащи по каменната настилка, чистотата на двора, както и самите интериори, са прекрасни кътчета за отдих и почивка.

Д-р Пламен Събев – уредник в отдел „Християнско изкуство”
При Регионален исторически музей – Велико