Музей Възраждане и Учредително събрание
Музей “Възраждане и Учредително събрание”
Открит е на 16. X. 1985 г. по случай 800 годишнина от избухването на въстанието против византийското владичество, начело с търновските боляри Асен и Петър (1185 – 1187). Разположен е върху площ от 3600 м², на трите етажа в една от най-представителните сгради в града – бившият турски конак, построен 1872-1874 г. от първомайстора на българската архитектура Колю Фичето. Той е неразделна част от музейната мрежа на града – намира се в непосредствена близост до експозициите: “Велико Търново столица на България XII – XIV век”, “Нова и Най-нова история”, “Затвора – музей” и “Сарафкината къща”.
С много снимки, документи, оригинален веществен материал и други помощни средства, познати в музейната практика, авторите на тематико-експозиционния план: н.с Тодорка Драганова, Тянка Минчева, Светлозара Станева и Цветана Генчева – уредници на тогавашния отдел “Възраждане” на Окръжен исторически музей – Велико Търново, разкриват икономическото, културно и политическото развитие на Велико Търново и Търновския край в периода на Възраждането, мястото на Търново в живота на възрожденския българин и дейността на Учредителното народно събрание.
Много от показаните материали в експозицията са уникати. Сред тях са: богатата колекция от икони и дърворезби на Тревненската живописна школа; иконите на първия български академично школуван художник Станислав Доспевски; плащеницата от 1569 г., изработена от арменски казаси; косата на Преображенския манастир – един от значимите духовни центрове в търновския край през Възраждането; богатата колекция от щампи, пренесени от поклонници на Атонските манастири; гипсовите макети на Леон Филипов; касата на Колю Фичето, саморъчно изработена от него; знамето на хлебарския еснаф в Търново от 1876 г.; ферманът за обявяване на независимата българска църква, издаден от Високата порта на 28.02.1870 г.; одеждите и църковната утвар на митрополит Панарет Рашев; книгите и учебните пособия, свързани с просветното дело; печатите и документите на първите читалища; богатата колекция от оръжие – от всички етапи на националноосвободителното движение; лични вещи на Апостола Васил Левски – дяконският му орар, оригиналната му снимка и двата печата на БРЦК; лични вещи на Иванка Ботева; оригинални бойни снаряжения на руски войници и български опълченци от Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.; знамето, с което търновци посрещат руските войски на 25.06/ 7.07/ 1877 г. и венците, поднесени им от Женските дружества в Търново и Свищов и др.
От Учредителното народно събрание, заседавало в Търново от 10.02 до 16.04.1879 г., съгласно чл. 4 на Берлинския договор и изработило основния закон на страната – Конституцията, влязла в историята с името на града ни, са показани: звънецът, с който е въдворяван ред по време на бурните му заседания; двата стола на които са стояли руският императорски комисар А. М. Дондуков – Корсаков и отоманският представител – Пертеф ефенди; проектоуставът, рапортът, дневниците и първите екземпляри на Търновската конституция и др.
