Началото на стопанската неделя и Кръстовден

Кръстовден е един важен християнски и народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. По утвърдена традиция началото на стопанската година е на 1 септември /Симеоновден/, но тъй като църквата следва два типа календар - Юлиянския и Григориянския, според сега действащия календар започва на 14 септември. И двата празника са свързани с началото на работния цикъл. 14 септември  е ден разделен “денят се кръщава с нощта”, тоест / стават равни / Кръстовден. Започва есенната оран и сеитбата на зимните житни култури /бъдещите кълнове/. Преди засяване „се осветява” семето за посев. За празничния ритуал обредно се замесва и първият хляб “кръсташка” от новото брашно. Ядат се варива за пръв път от нова реколта.
Православната църква отбелязва на 14 септември “Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен” и отрежда поклонение пред кръста четири пъти в годината: Кръстопоклонна  неделя / третата неделя от Великденския пост /, Велики петък / преди Въкресение /, 1 август и 14 септември / Кръстовден /. Чрез кръста се побеждава смъртта, затова се нарича “животворящ кръст”, “дърво на живота”, “дърво на безсмъртието”. Кръстът е символ на живот, плодородие, единство на дух и материя. Той е символ на равновесието на духовните и природни сили, а “х” е символ на нарушено равновесие, затова той се среща, като военен символ в руската флота. Събраните три пръста за кръстен знак символизират триединството на вярата. Докосването на челото изразява надежда за просветляване на човешкия ум, докосването на гърдите – очистване от зли мисли, за обич към света, докосването на плещите е желание за сила и труд. На Кръстовден се ходи на църква и там се раздават китки за здраве, които се пазят за лек. Свещеникът посещава домовете и ръси. От светената вода и прясно брашно се замесва хляб.
На Кръстовден започва гроздобер, затова този ден е наричан още Гроздоберник. Набиват обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното. Приготвят возника и  чебура. В последния се събира и мачка гроздето. Плетат  кошници за берачите. След като всичко е готово започва гроздобера. Най-напред се започва от памида. Десет петнадесет дни по-късно се бере и мавруда. След края на гроздобера започват обработка на гроздето и ритуали, които напомнят древните Дионисиеви празници или иначе казано за нашите земи на тракийския бог Бакхус. С това завършвали дните след Кръстовден. Според стари поверия за почит към кръста на този ден се спазва строга забрана да не се работи.
Каквото е времето на Кръстовден, такива ще бъдат дните до Петковден /14 октомври/.


Надка Василева – уредник в отдел ”Етнография”
При Регионален исторически музей - Велико Търново