ПРАЗНИК, НАПИСАН С ГЛАВНО Н

Българите много обичат месец декември, защото той им предлага следните празнични атракции: безбройни тръпки, породени от касапския ритуал и прощаването с доброто прасе; украсяване на елхата и очакване на Добрия старец; многобройни почерпки от хилядите именници, носещи имената – Варвара, Сава, Анна, Спиридон, Мина, Данаил, Игнат, Пламен, Анастасия, Евгени, Христо, Стефан, Стоян и мн. други.
Дали не забрави някой?!
Разбира се, че отговора е “Да”. Името, което аз преднамерено пропуснах, е на св. Николай (Никола) Мирликийски чудотворец. Това мое дело е сторено, поради факта, че този уводен пропуск ще бъде компенсиран от всички следващи редове, които ще са посветени на 6 декември – Никулден.
В България, манастирите, чийто патрон е св. Никола са толкова мно¬го, че отстъпват само на тези, които са посветени на св. Богородица. Това показва огромното уважение, което има българския народ към светеца. Град Велико Търново и неговите околности не правят из¬клю¬че¬ние, и са изпъстрени с множество религиозни паметници, посветени на св. Никола.
Манастирът “Св. Никола” е част от невероятния църковно-архитектурен ансамбъл на село Арбанаси, който включва освен него още 5 великолепни старинни черкви и 1 приветлив манастир, хармонично разпръснати из цялата територия на селището.
Девическият манастир “Св. Никола” е разположен в малка доли¬на в югозападния край на Арбанаси. Днес непосредствено над него, от юг се издига мащабната сграда на хотелския комплекс “Арбанаси Палас”. Ос¬новаването му се свързва със строителната дейност на Асеневци. Той е опожаряван и ограбван многократно през 1339, 1717, 1729 година, а по време на чумната епидемия от 1744 година запустява за дълго. Последното му опожаряване става през 1798 година и е дело на кърджалиите. Само след две години манастира е възстановен от местните жители. През 1833 година по инициатива на отец Зотик Преображенский и със средствата на всички околни селища се извършва ново манастирско обновление. Черквата му е с висок купол и е построена по времето на първото възстановяване на манастира през 1680 година. Към западната и част е пристроен параклиса “Св. Илия”, осветен през 1716 година. Старият черковен иконостас е с много фина изработка и е подобен на този от арбанашкия храм “Рождество Христово” като се предполага, че и двата са дело на едно и също майсторско ателие. Интересен е резбования иконостасен кръст, обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни. При един ремонт, направен след Освобождението, стенописите на храма са били заличени като след това са изписани нови. Съхранените фрагменти от живописната декорация на черквата са от 17 и началото на 18 век. Много от иконите са подарени от руски войни преминали по тези земи през времето на Руско-турската война от 1877-78 година. От черковния свод се спуска бронзов полюлей, дарен на манастира през 1746 година.
Според народните вярвания св. Николай властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят. Той  пази всички хора от потоп и удавяне. Патрон е на търговците и банкерите, закриля моряците и рибарите, помага на младите хора да се оженят. Светецът е пазител на целомъдрието, омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените, хранител на гладните.
Св. Николай Чудотворец е роден през 270 година сл. Хр. в град Патара, който се намирал в областта Ликия (днешна Мала Азия). Избран е за епископ на съседния град Мира и със земните си дела придобива огромна слава и почит. Той починал на 6 декември 342 година в град Мира. Светите му мощи се пазели там до 1087 година, когато били пренесени в италианския град Бари. Това станало на 9 май – дата чествана у нас като "летен св. Никола".
През 1972 година Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на Гръцкия Архидиоцез на Северна и Южна Амери¬ка. Частици се намират и в параклиса св. Николай при катедралния храм “Свети Кръст” в Ню Йорк, “Църквата на Архангелите” в Стамфорд (Кънектикът), църквите “Св. Николай” във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква  “Св. Николай” до Световния Търговски Център.
В България в чест на св. Николай по традиция се приготвя т.нар. “рибник”: Избира се един средно-голям шаран. Рибата се изчиства и се измива добре. Нарязват се и леко се запържват около 5-6 глави кромид лук. Добавят се ситно нарязан магданоз, чаша и половина ориз, половин чаша галета, черен и червен пипер (на вкус), стафиди (по избор). В получената смес се налива 1 чаша бяло вино. Оставя се да поизстине, за да поеме оризът течността. После шаранът се пълни със сместа, зашива се и се поставя в тава, посолява се със сол и червен пипер и се пече в затоплена фурна, като се доливат 2-3 чаши вода и сокът на няколко червени домата или размито доматено пюре. Докато се пече се полива със соса и олио или зехтин. В някои домакинства увиват рибата в тесто и така я пекат, но без да се слага вода и доматен сос.
Да ви е вкусно!
ЕДНО БЪЛГАРЧЕ