ПРАЗНИЦИ ОТ СИСТЕМАТА НА БОГАТИЯ КОЛЕДНО-НОВОГОДИШЕН ЦИКЪЛ

Традицията на Васильовден е свързана с християнския празник на Св. Василий Велики. Той е един от основните религиозни празници, затова всички социални прослойки в града проявяват в една или друга степен особено старание, за да спазят утвърдилите се обичаи. Този празник е особено почитан и от българските цигани.
На този ден по стар обичай се правят традиционните гостувания. По- младите роднини ходят на гости на по-старите да им честитят празника и поднесат подаръци. На особена почит са именниците: Васил/ка, Веселин/а, Вълчо. Първо на тях честитят новия ден, в тяхна чест приготвят богата трапеза и канят приятели и роднини. Трапезата не се раздига и огънят се поддържа цяла нощ. Недогорялата свещ и суровото жито се запазват за третата кадена вечер. На гостите поднасят печена пуйка с кисело зеле, баница с късмети и бял купешки хляб. В края на ХІХ век в града вече работят няколко фурни и домакините използват услугите им. До 20-те години на ХХ век обредният хляб се меси все още в къщи. Във фондовете на музея се съхранява обредна посуда, свързана с този празник.
На Нова година, наричана от народа Сурваки, преди обяд момченца ходят да сурвакат. Домакините дават на сурвакарите дребни пари. Роднините, като дядо, баба, леля, вуйчо, свако, кръстник и други дават на сурвакарина пара до лев, жълтица. Понякога вместо пари или освен парите даряват и някоя играчка: конче, сабя, тъпанче, колца, обувки и други. По този случай се казва например, че “мен дядо ме сурвака с едно конче и пр. Сурвакницата е клонче от сурово дряново дърво с пъпките, символизиращо новия живот. Защото дрянът е здраво дърво и най-рано цъфти. Сурвакарите и гостите в града посрещат радушно и черпят с разнообразни лакомства, за да им “придоди” през Новата година.
На този ден характерен, като проучване за нашият регион е обичаят Ладуване “пеене на пръстени” в с. Килифарево и някои села в Еленско. Пред всички т. нар. “булка” вади пръстените или китките, завързани с червен конец, от бакъреното котле, пренощувало под трендафила с “мълчаната вода”. А момите играят хоро и припяват. Каквото припяват на пръстена или китката казват ставало. Припяването на Сурваки се крие в значението, което добива първият ден от годината за всякакви предсказания и гадания. Според народното вярване, ако януари започне в неделя, зимата ще е снежна, пролетта-бурна, а лятото-ветровито. Овошките ще са в изобилие. На земята ще настъпи траен мир.
Богоявление или Йордановден е празник, свързан с Великото водосвещение, което напомня, че при бреговете на р. Йордан умира чрез светото Кръщение вехтият човек, за да излезе от свещения купел, наново оживен, обновен, и възроден. Смята се, че дори новородените носят бремето на първородния Адамов грях и затова колкото по-рано се кръсти детето по-добре. Кръщаването е голям семеен празник. В Търново съществува строг ред във възстановяване на имената. През поколения те са еднакви по име и презиме. Първородният син се кръщава на бащата, а първородната дъщеря – на майката. Ако има други брат, който вече е кръстил сина си на бащата и дъщеря си – на майката, тогава първородният син се кръщава на тъста и дъщерята – на тъщата. Едва вторият син/дъщеря/ - на бащата и майката. Третият се кръщава на чичото, вуйчото, кръстника.
С Йордановден е свързано познатото на всеки българин вярване, че през нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
Както Богоявление/Йордановден/, така и Ивановден/кум Иван покровител на кумството и побратимството/, освен с обичая да се освещава водата са свързани и с обичая да се обливат с вода или да се окъпват в реката. Майки къпят за здраве децата си от “кръстената вода”, където свещеникът е хвърлил кръста. За здраве умиват лицето на именника Йордан/ка, Боян, Богдан/а. Именниците в Търново посрещат многобройни гости. За Богоявление характерен като проучване за нашия регион е обичаят “сивойница”. На този ден момите от с. Леденик, Търновско, обхождат ергенските къщи. Вярва се, че “сивойнишката вода”, с която т. нар. “булка” ръси, прогонва нечистите сили, свързани с 12 “некръстени дни”. Споменатият жених в песента, която пеят има грижата да отвежда и довежда сезоните. Както и песента, която пеят само на Ивановден за водача на коледарите. Угощенията и даренията в обичая “сивойница” са свързани със задомяването на чедото. Затова след Богоявление, след очистителният характер на водата започва периода на оглед и сватби.
Окъпването на Ивановден би могло да се разгледа, като елемент от след сватбените обичаи. Къпят се младоженци и всички именници: Иван/ка, Ивайло, Йоан/а, Йово, Йото, Йонко. Ивановденската традиция е свързана с християнския празник на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в р. Йордан. По традиция на обяд младоженците ходят на гости на кумовете си. Кумците носят кравай, месо, вино. Ходи се на гости и при девера. Празничната трапеза не се вдига до сутринта, за да е съхранен домът и да се брани от злото. Ивановден е последният празник от системата на богатия коледно-новогодишен празничен цикъл. Този цикъл е свързан с едни от най-големите християнски празници, през които се поставя едно ново начало с поглед към бъдещето.
                   
Надка Василева
уредник в отдел “Етнография” в РИМ - Велико Търново