ПРЕОБРАЖЕНИЕ И УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО / ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА/

Преображение е голям християнски и народен празник. Свързан с едно чудодейно събитие-явяването на Исус Христос в небесна слава пред трима от учениците му Петър, Йоаков и Йоан, за да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
Празникът е свързан и с трайното преобразяване в природата и с нова надежда, в известен смисъл човек да се преобрази, да стане по-добър. Затова е отбелязван в края на християнската църковна година, на 6 август в периода на Богородичните пости
По традиция в българската православна църква на Преображение се благославя, освещава гроздето. На този ден сутрин великотърновци ходят в църквата “Преображение” на Преображенския манастир. Раздават осветените вече плодове-грозде, ябълки за здраве и за “Бог да прости” на близки и съседи. До този ден не се бере грозде, не се купува от пазара и не се вкусва от него, защото не е кръстено, както казват старите търновци “ Не бива да се яде нечетено грозде”. Не бива да се яде и капина преди да се освети гроздето, макар, че тя узрява по-рано. Тя е дяволски плод и човек може да попадне във властта на дявола. Съществува едно поверие според, което болният пие вода, в която са натопени сушени плодове, за да се преобрази болестта. Още в старо време виното присъства в празничната обредност на Преображение. Оказва се, както вече доказаха съвременните лекари, че червеното вино в определено количество предпазва сърцето от всички болести.
Десет дни след Преображение се отдава почит на Голяма  Богородица. Успение Богородично е много почитан християнски празник след Рождество Христово и Възкресение Христово. В подкрепа на молитвената формула към Бога за връщане на равновесието на силите е и молбата: ”Богородице помилуй нас”. В иконографията образът на Богородица е един от най-често използваните образи в композиции и сюжети. Многословни с възпитателно въздействие и издържани в художествено отношение са композициите в църквата “Свети Георги” в квартал “Асенов”. Централно място заема композицията “Успение Богородично”. За разлика от тази композиция същата сцена е предадена в църквата “Св. Петър и Павел” в квартал “Асенов” с по-голяма монументалност, в стила на  Търновската живописна школа от края на 14 век и началото на 15 век. На Успение Богородично,там където Богородица е патрон на местна църква се правят храмови празници. В село Арбанаси в манастира “Успение Богородично” всяка година се стичат много богомолци на патронния празник. Това е денят, празника на селото, който се отбелязва от 19 век до втората половина на 20 век. Сега е възобновен с нови елементи, които включват стари етнографски обичаи.
На Успение  Богородично се отбелязва празника на Света Богородица /покровителка на майчинството и защитница на семейното огнище/ и на именниците Мария и Панайот. Името Мария /името на Богородица/ е разпространено християнско име в града във варианти Мариола и Моли. Разпространено е и името Панайот, което идва от ”Богородица Панайотакис”- от гръцки - “Всеславна Богородица”. На този летен празник именниците предпочитали да излизат на открито. На празника сутрин великотърновци ходят на църква “Успение Пресвети Богородици” в Асенова махала или на манастира “Успение Богородично” в с.Арбанаси. Раздават осветените вече плодове-грозде, дини и обредни кравайчета за здраве и за “Бог да прости”. Събирали се на места, където има изворна вода, при чешмата”Каменец”- с.Арбанаси, на малката или голяма чешма на Ксилифор, на чешмата в Дервеня -  т.нар. още офицерска чешма, на Зеленка , на Качица и на други китни места. Компанията с гостите на именника пеели модерни градски песни, известни сега като стари градски песни. Във фондовете на музея са запазени отделни образци от използваната посуда и други реквизити. Те произхождат от старите градски фамилии. До средата на 20 век на Успение Богородично по-заможните и интелектуални фамилии канят гостите си в градската градина или в ресторанта пред туристическата хижа на Царевец.
На Голяма  Богородица щедри дарения за деца при сиропиталища и домове за стари хора, за училища и читалища са правели някои заможни мъже с името Панайот /Панайот Ангелов, Панайот Минчев Белчев и други дарители/. Както на Петровден така и на Успение Богородично /Голяма Богородица/ са правени големи дарения на църкви в пари и църковна утвар.
Надка Василева - уредник в отдел “Етнография”
При Регионален исторически музей - Велико Търново