ПЪСТЪРВАТА (Но не по Шуберт)

“Докторе, Докторе! Интубирай ме, Докторе!” – това е началото на големия “турбочалгамегахит” роден от замъглените осмодекемврийски  мозъци на двама студенти – първи дружки, които в края на изминалия век, вървяха към една схлупена селска спирка. Тази класика бе сътворена под въздействието на нашумялата ТV – сага “Спешно отделение” и трябваше да бъде изпълнена от новата фолк – дива Аналгина (Аспирина, Витамина, Морфина или Кодеина – все тая). За да се спазят традициите на “високоестетското” маане, докато върви повествованието на първия куплет един хор от мазни мангасаряни исово ще повтаря рефрена “Доктор Бентън, доктор Бентън”, по време на втория ще дудне “Доктор Картър, доктор Картър”, а после ще възпее и докторите Грийн и Рос. И така през цялата песен като няма да бъдат забравени имената на ред милосърдни сестри и санитари.
Два дни по рано, с повишено настроение и пълни раници с “гориво” – твърдо и течно, една група от съмишленици, студенти от около 7 специалности (различното сплотява), се бе запътила към едно райско кътче в Троянския балкан наречено Чифлика. Малко влак, малко стоп и малко автобус и ето ни на уреченото място – една бивша почивна станция на някаква N-ска Плевенска ОФ организация.     За да се почувстваме “йекстра яко” и да вдишаме празника с пълни гърди сме предвидили цели два дни за “пиянство и разврат”. Вечерта всички се разбиваме и заспиваме уморени от дългия път, а на сутринта (понеже утрото е по мъдро от вечерта) решаваме да се разходим из китното планинско селце. Влизаме в първото ни се изпречило битово заведение, а вътре позната картина – седнали местните около зачервената камина, гледат ни с едно голямо присвито недоверчиво око, а на стената окачен  един респектиращ талимат – разрешение за развиване на хоремагска дейност от времето на бригадирската младост на леля ми. Гледат, гледат, а ние съвсем невинно се каним да сядаме. Обстановката леко се нажежава – селяни хипари не търпят. Мълчанието се нарушава от дрезгавия глас на съдържателя на механата: “Абе, ако сте само за по едно кафе, що не отидете в близкия хотел ?!?”, а ние май нищо не разбираме и си стоим най – нагло по местата. Реакцията продължава да е никаква. Ами к'во да се прави примирително тръгваме да се обличаме, а нашите дами гледат с упрек към нас – мъжищата и с гняв към съдържателя. Изведнъж последния скочи и започна за наша изненада да ни дърпа за дрехите, за да останем. Направо на молба го удари. Каза ни, че и той има дъщеря студент в Америка (явно гнева на нашите жени му е въздействал асоциативно), и ни кани да бъдем негови Гости, с уверението, че ще ни нагости и напои, но само ако ние си сервираме, щото той бил уморен (разбираемо – празник на щерка му, понеже и той душа носи, а среднощния запой го е омаломощил). Получихме  и ракия, и вино, и кисело зеле, абе осми декември започна обнадеждаващо още в “ранни зори”. Вдигнаха се милион наздравици, чаши дрънчаха по пода, механджията ни свири руски песни на акордеон, а ние денсихме със светнали очи. Колко му трябва на човек, а програмата беше пълна само дето с пушки не пуцахме. Докато аз водех задушевен разговор с един хижар, който по цели месеци не слиза от планината, чух гръмкия глас на домакина: “Деца, вчера ми докараха прясна пъстърва... Що не взема да ви я панирам в царевично брашно ?!?”...... Тогава за първи път ядох пъстърва. Въобще този осми декември се нарежда на едно от първите места в моята класация за добре прекарани празници. Пожелавам ви и на вас такъв обрат на събитията. Наздраве колеги!!!
Този чуден спомен го посвещавам на моите приятели Таня и Боби и им пожелавам много щастие и любов.
Аноним Великолепни