Преди десетилетия Велико Търново и регионът в цифри и факти

    От Освобождението до 1944 г. Велико Търново има облик предимно на чиновнически, търговско-занаятчийски и културно-исторически град без силно развита индустрия и земеделие. Нееднократните опити на общината да преобрази страта столица в промишлен район не дават съществени резултати.
     До началото на Балканската война /1912/ в града на Асеневци съществуват 25 индустриални предприятия. По-голямата част от тях обаче имат занаятчийски облик и не покриват изискванията на Закона за насърчаване на местната индустрия. През 1925 г. в града има 12 фабрични предприятия, които са предимно в областта на леката промишленост. Те са с 26 720 000 лв. вложен капитал в постройки, машини и други. Годишното им производство възлиза на
61 776 312 лева. В края на 1930 г. броят на индустриалните работници във Велико Търново е 717 души. От тях 41,42 % са на възраст  от 16 до 18 г.; 13,65 % - от 18 до 45 г.; 13,8 %  - от 45 до 60 г. и 1,13 % - над 60 години.Съотношението между мъжете и жените е 532 към 185. Заплатата на индустриалните работници в града се движи от 15 до 45 лв., като жените получават най-ниско възнаграждение. Старата столица
    През 1930 г. броят на трудовите работнически злополуки в окръга е 209, с което се нареждаме на 5-о място в България след Софийски, Бургаски, Плевенски и Кюстендилски окръзи. През същата година в окръга се провежда една стачка, в която участват 28 работници от мините и кариерите.
През следващите години броят на работниците във Велико Търново нараства. През 1936 г.  те са 1134, а през 1940 г. вече са 2000 души. През с. г.  обаче в Габрово, чието население е приблизително колкото това на старата столица, има 92 индустриални предприятия, в които се трудят 9000 работници.
    През 1928 г. в града има 10 табашки, 4 столарски, 4 бояджийски и 4 сарашки работилници. За развитието на тяхната дейност Търновската популярна банка отпуска кредит в размер на
19 438 000 лв. срещу 14 292 000 лв. през 1927 година. През периода 1925-1936 г. майсторски свидетелства получават 653 души, сред които най-голям е броят на кожухарите, обущарите и шивачите /200/, следвани от калайджиите /88/, готвачите /58/, дърводелците-столари /36/, хлебарите /33/, месарите /32/, сладкарите /22/, тенекеджиите, бояджиите, часовникарите и други.
     През 1926 г. в окръга се стопанисва земя /без горите, мерите и пасищата/, разпределена в 73 672  земеделски стопанства. Постоянно заетите в тях лица са 246 058, от които 117 275 мъже и 128 783 жени. През същата година окръгът заема пето място в страната по броя на отглеждания домашен добитък /общо 1 096 112 коне, мулета, магарета, биволи, говеда, овце, кози, свине/ и първо място по брой на кошерите с пчели /39 204/. През 1934 г. в града има 230 частни земеделски стопанства с общо 3091 дка земя. В тях са заети 341 души - 203 мъже, 130 жени и 8 деца. Общо стопаните са 201, от които 179 мъже и 22 жени. Техни помощници са 10 мъже и 101 жени. За ръководители на стопанствата са наети 4 мъже, а постоянните работници са само 12 души - 8 мъже и 4 жени.
    През 1930 г. търновският клон на БНБ извършва 22 358 операции, възлизащи на 1 777 637 528 лв., а клонът на Българската земеделска банка осъществява 20 145 операции на стойност
450 455 780 лева.
За периода 1921 - 1930 г. най-голяма консумация на месо във Велико Търново се регистрира през 1929 г., когато на жител се падат средно по 51, 179 кг, а най-малко количество месо се употребява през 1921 г. /средно на жител  30,781 кг/.
Тодорка НЕДЕВА
 РИМ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО