Руснак написа фундаментален труд за Григорий Цамблак, а във Велико Търново най-после я издадоха

    Името на академик Юрий Константинович Бегунов е добре известно в световните научни среди на славистите. Той е ученик на проф. Дмитрий Лихачов – от 1955 до 1958 г. подготвя под негово ръководство дисертацията си. Сред много му научни титли има и българска. От 2003 г. той е почетен доктор на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Научните му интереси към старата българска литература са от преди четиридесет години. През 1973 г. издателството на БАН в София отпечатва на руски език дисертационния му труд-хабилитация “Козма Презвитер и славянските литератури”, където прави след Михаил Попруженко второ критическо издание на прочутата “Беседа против новопоявилата се ерес на Богомил”; разкрива и удивителната литературна съдба на полемико-поучителната беседа в славянския свят; изследва литературната реторика на текста и спомага за прекратяване на спора кога е написана беседата – вече е ясно, че това става в самия край на 60-те години на Х век. За съжаление поради усложнени междуличностни отношения едва през 1983 г. успява да я реализира. Академик Бегунов е автор на над 400 научни и научно-популярни трудове, между които и двадесет книги.
За българската наука голямо значение има и труда му за Григорий Цамблак. Той също има трудна съдба. Започват преговори за неговото издаване още 80-те години, след това е бил на шпалти през 1991, за да види “бял свят” едва в края на 2005 г. благодарение на усилия на три издателства: “БУЙ ТУРЪ” – Женева, “ПИК” – Велико Търново, което прави изцяло нова предпечатна подготовка и великолепната корица от художника Борис Желев, и Университетското издателство на ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Издава я великотърновската печатница “АБАГАР”. Тази книга е безценна за старобългаристите от цял свят. Тя съдържа 90 ценни документи и материали за живота и делото на Григорий Цамблак, изследвания на неговите текстове и библиография за него с над 1400 заглавия. Придружена е и с много указания и приложения. В над седемстотинте страници e анализирано творчеството на един от видните професионални писатели на Балканите в началото на ХV век, ученик на последния български патриарх Евтимий – Григорий Цамблак (1364-1420). Той живее и работи в няколко държави – България, Византия, Московска Рус, Великото княжество Литва, Сърбия, Молдовия, Полша и Германия. Оставя в наследство повече от 500 ръкописа, върху които е изграден този огромен и много сериозен научен труд. Основно се изследват 43 произведения на Григорий Цамблак, като някои от тях за първи път.
Тази книга дълго време ще бъде настолна за старобългаристи и слависти.
Бисера Дживодерова