СИНДРОМ ЛУДО ПРАСЕ

(За прасетата и хората)

    Новата годината за Ивелин Свинегуев от село Вишовград започ¬на с цяла поредица от лоши поличби. Първо виното му стана на оцет, а само месец след като прасето Гроши тържествено изквича своята лебедова песен, група тъмни балкански обекти, в потайна доба, задигнаха качето с белоснежна сланина.
    Вместо да се вайка Свинегуев запали Москвича (дванайска дефорсак) и отиде на неделния скотски пазар в Павликени, откъдето закупи едно малко розово свинче.
    Маломерния прасун нарочно бе кръстен Славчо с надеждата но¬во¬то име да му помогне, да стане голямо и сланинесто около Коледа.
    За жалост прасето, изглежда че беше хибрид получен от смесва¬не¬то на породите “Странджански слон” и “Сръбски трион”, и въпреки планините от храна, които поглъщаше, въобще не наддаваше на грамаж. Не стига това, но сякаш в него се бе вселил духа на Сергей Бубка и Славчо всеки ден прескачаше оградата на кочинката си и устройваше общоселски маратон.
    От своя страна Ивелин Свинегуев гледаше на случващото се ка¬то на лична трагедия и покрай грижите за спортното прасе позанема¬ри останалата си агродейност. Освен чисто външното проявление на душевните терзания, вътрешния свят на Ивелин също се помрачи като всичко това се отрази на стомашната му перисталтика. Загърбвайки сложния изказ ще обобщя, че Свинегуев все по – често се отбиваше и все по – дълго се задържаше в дървеното селско WC.
    Един прекрасен майски ден се случи първото голямо нещастие, което поведе хорото от страшни трагедии, които щяха да сполетят Ивелин Свинегуев през текущата година.
    В този ден нищо не подозиращия фермер бе заел обичайната по¬зи¬ция в познатия до болка санитарен възел, когато неговите измъчени очи видяха през една цепнатина на вратата, че Славчо отново е избя¬гал от своята кочината и нагъва с удоволствие току що изпрания от благоверната Цеца Свинегуева розово – маргаритен сватбен чаршаф.
    Чашата този път наистина преля и афектирания Ивелин със страшна сила скочи и се ИЗПРАВИ в паянтовото помещение. То от своя страна не издържа на мощното напрежение и само след миг се чу едно звучно – “ПРАС !” и Свинегуев затъна до шия в трупаните още от дядо му “проблеми”.
    След този ден Ивелин корено се промени. Стана мълчалив и затворен, а като вървеше постоянно се оглеждаше. Прасето Слави бе игнорирано от фермерското му съзнание и бе оставено на самотек.
    Разбира се след описаната тъжна случка дойде и възмездието. Един ден Ивелин Свинегуев реши да нареже дърва и бе пуснал мощната машина, наречена “циркуляр”. Тъкмо работата бе преполо¬ве¬на и ето го, прасето Слави, се задава със свински тръст. Спомняйки си в то’з сюблимен момент за миризливата майска афера, Ивелин изпадна в амок. Прасето отговори със съпричастие и сякаш oбзето от  делириум тременс се хвърли като камикадзе към своя стопанин, но нещо не се прицели добре и се надяна смъртоносно на безпощадните зъби на циркулярното колело.
    Така завърши краткия живот на прасето Слави, а Ивелин загърбвайки своите обонятелни асоциации, организира банкет във Вишовградската кръчма. Там пред своите съселяни декларира, че тази година прасе той няма да гледа и точно около Коледа ще закупи една готова – угоена свиня.
    Дойде неочаквано декември месец. Сутринта в Свинегуевата  къща цареше трескаво приготовление. Бяха се събрали най – личните  касапи на селото: Добри Сандокана, Ламби Редосеялката и Митю Фрезата. Дали заради злополучната година или от предвкусването на кръвта, но Ивелин Свинегуев се бе настроил революционно.
    Тъкмо ножовете бяха наточени и ето, че от някъде се появи най – уважавания комшия, подполковника в оставка Стражимир Спиров Фелов – Емтелбето. Размахвайки своя верен “Макаров” бившия военен разпалено обясняваше за новия лесен начин за усмъртяване на прасета, наречен: “Само един куршум в кратуната”. Всъщност препа¬ти¬лия Свинегуев не се остави много да бъде убеждаван и подкрепи новата идея с едно менче греяно вино подправено с черен пипер.
    Цялата тази история завърши с изпразването на един пълнител с патрони, тричасова гонитба на озверяло прасе с окървавена глава (на принципа “Ти гониш, аз гоня”), неистови крясъци, безброй натъртвания и с цели три отхапани пръста...
    А човек като седне пред празничната си чиния, в която грее една  свинска пържола увенчана с гарнитура, въобще не се замисля за световните нещастия и катаклизми.
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ