СПОРТ ЗА ЕДИН НЕМИРЕН СВЯТ (истината е между редовете)

    Ровейки в аналите на световната спортна история направих следното епохално откритие: В Германия освен през 2006 година Световно първенство по футбол се е провело и през 1878 в Берлин. Официалното откриване се е състояло на 1 юни (13 по нов стил) от 14 часа на берлинския кралски стадион “Радзивил”.
И тогава както и днес е имало голяма прелюдия – борба за спечелването на домакинството на футболните финали. Освен германската столица в надпреварата, за придобиването на голямата корона на град – домакин, са участвали още Виена, Санкт Петербург, Дрезден и Баден Баден.
В тези тъй далечни времена в световната футболна федерация са влизали само шест отбора (в скоби съм посочил техните най – добри играчи – голмайстори): Англия (Дизраели, Солзбъри, Ръсел), Австро – Унгария (Андраши, Кароли, Хаймерле), Германия (Бисмарк, Бюлов, Хохенлое), Италия (Корти, Лоней), Османска империя (Каратеодори, Мехмед Али паша, Саддулах бей), Русия (Горчаков, Шувалов, Убри) и Франция (Вадингтон, Сен Валие, Депре). Останалите държавни ти¬мо¬ве, които днес могат да се видят по световните терени, тогава са членували във футболните федерации на посочените страни, а амери¬кан¬ския отбор, поради факта, че в САЩ се набляга на други спортове, все още не взема участие в подобни големи футболни турнири.
Интерес за нас представлява тактико – стратегическите планове на изброените отбори: Домакините на първенството – младия немски отбор, чиято федерация току що се бе обединила в единен съюз под мотото “Deutschland, Deutschland über alles!” се стреми да постигне победа след като мачовете на останалите отбори завършат с равен резултат; Английският отбор стои на така наречените изолаци¬о¬нис¬т¬ки позиции, като заедно със австро-унгарския отбор се стремят да победят решаващо руския отбор, за да не се осъществи образуването, след първенството, на голяма южнославянска федерация – руски са¬те¬лит на Балканите. Англия освен това се е договорила с турския отбор, заради своята подкрепа на първенството, да присъедини ки¬пър¬ския отбор към своята федерация. Същото постига и австро-унгар¬ския тим с футболистите от Босна и Херцеговина, които са при¬съеди¬нени към голямата федерация с център Виена за срок от 30 го¬ди¬ни; Френският отбор, който съвсем на скоро е претърпял страшна загуба от германския, пристига на първенството с две цели – да дока¬же, че не е случаен и все още е световна сила, както и да препо¬твър¬ди правото си да влияе финансово на тима на Османската империя; Що се отнася до руския отбор, той идва на това първенство като без¬спо¬рен лидер. Въпреки голямото наказание, което получава заради не¬спорт¬сменското си държание по време на Европейското първенство “Крим 1856 година” – лишаване от домакинство за провеждащите се в последствие футболни срещи, Русия успява да се наложи убедител¬но над турския тим и да спечели балканската купа “Сан Стефано 1878”. В оспорваните мачове на стадионите “Плевен” и “Шипка” руските футболисти подкрепени от картотекираните в руската феде¬ра¬ция български, румънски и финландски играчи успяват да разгромят османския отбор. За тази победа помагат и двата автогола, вкарани от турските надежди Осман паша и Сюлейман паша.
Световното първенство по футбол “Берлин 1878” се наблюдаваше с огромен интерес от българите, които не само се надяваха, но и бяха сигурни в руската победа. Тяхното най – съкровено желание бе, след първенството, руския футболен успех да им донесе отделяне на българския отбор от османската федерация, в която той бе погълнат след 1396 година. Идеята бе след учредяването на Българския футболен съюз, с помощта на руски треньори последната да “излезе” най – после на световните футболни терени.
За съжаление, тези български надежди останаха измамени. Руският отбор претърпя страшна загуба от английските и австро-унгарските футболисти, като дори равния резултат с тима на Ото фон Бисмарк не му помогна да защити своите успехи, с които бе дошъл на първенството. На тържественото закриване на големия футболен форум, което стана на 1 юли (13 нов стил), официално бе оповестено образуването на самостоятелни футболни съюзи на Румъния, Сърбия и Черна гора. За огромна съжаление голямата Българска федерация не се учреди, а бе разделена на две основни: Княжеска и Източнорумелийска, които са зависими от Турския футболен съюз. Освен това Българските футболни отбори “Одрински Тракиец”, “Бе¬ло¬морски Тракиец” и “Македонец” остават в Османската федерация. Отборът “Северен Добруджанец” в Румънския, а “Враня” и “Пирот” в Сръбския футболни съюзи.
И от тук започва голямото отсвирване на българския футболен отбор. А съдиите, съдиите са виновни за всичко!
Николай Колев