Троян

Троян

История
Според историците първите обитатели в долината на река Осъм били траките. През 1910 година в града е разкопана една могила, където са намерени игли за дрехи от бронз и железни копия, които археолозите отнасят към V до III век преди новата ера. На днешното си място като селище се предполага, че е възникнал през XV век. Той се е породил като попътно селище около няколко хана за почивка на големи кервани със стоки и за бивакуване на турските войници. Троян като селище за първи път е отбелязан в картата на Италианския географ Джакомо Джантели да Ваньола, издадена в Рим през 1689 година. Името на града по всяка вероятност е свързано с историческия Траянов път, който е минавал през Балкана. Възникнал като попътно селище, Троян първоначално е билпазарен център, а в последствие се превърнал и в административно средище. Друга съществена причина за възникването на града на днешното му място са хубавите заравнени местности, които са удобни за развитие на земеделието, животновъдството и най-вече за овощарството. Долу, вдясно може да видите най-старата снимка правена на град Троян.
Туризъм
На запад от града се издига залесеният с иглолистни гори конусообразен хълм Турлата, който в римско време е служил за наблюдателница на пътя, минаващ по долината на Бели Осъм. На север от града е височината Калето (Белиш), от която се открива прекрасна гледка на юг към Стара планина. Името на височината е свързано с падането на България под турско робство, когато тук е съществувала крепост, чиито бранители храбро се защитавали месеци наред, а след това измамени, те били изпосечени долу в Червянската лъка. На изток от града е хълмът Къпинчо, а под него от изток - долината на р. Попешка.
Култура и бит
Основните традиционни занаяти в района са представени в експозицията на музея на НХЗПИ в Троян, а творбите на съвременните майстори – в изложбата – базар в Орешак. Много потомствени майстори са запазили традиционните занаяти в работилниците в къщи. Могат да се посетят грънчари, дърворезбари, дървостругари, художници, тъкачки, керамици, медникари. Читалищата на селата в община Троян се съхраняват автентичен местен фолклор чрез изявите на танцови и певчески групи, носители на награди от надпявания в Копривщица. Запазени са интересни игри, песни, танци, хора, обредни ритуали, костюми.
Най-жизнените съвременни народни художествени занаяти в региона са керамиката, дървостругарството, медникарството и тъкачеството. Популярността на троянската керамична школа през Възраждането се дължи на даровитостта и опитността на майсторите да създават практични, полезни и красиви съдове. Цветово преобладават меките земни тонове - жълто, кафяво, зелено, а декорацията е три основни вида: ангобна, врязана и пластична. През XX век конкуренцията води до промени в традиционната троянска керамика. Цветовата гама става по-пъстра, разработват се и се довеждат до съвършенство различните варианти на 'троянската шарка'. Този общ процес на търсене продължава и до днес. Дървообработващите занаяти са другата слава на троянските майстори. При металообработващите занаяти най-широко разпространен е ковашкият - налбанство, брадварство, ножарство, ножичарство. Като особен занаят в Троян и Ново село се развива медникарството. Художествените тъкани са предназначени за домашна употреба и за уредба в жилището. Много разпространена е шарената черга с характерните цветове - червен, зелен, черен и жълт. Троянският китеник е с предпочитания от троянката растителен мотив - цветя и листата на лозниците.
Природа
Троянският край е един от богатите горски райони на нашата страна. С гори са покрити почти изцяло северните склонове на Троянска планина и Предбалкана. Богатството на гори е причина за добре развитата дърводобивна и дървообработваща промишленост. Най-голямо разпространение в по-ниските места имат дъбът, габърът, ясенът, тополата, а над 800 метра височина - буковите гори. От 1500 метра височина нагоре се срещат предимно елата, бялата мура, смърчът, а най-високо - клекът и боровинките. Билото на планината е заето от тучни пасища. В троянско виреят много билки и лекарствени треви. Голямо разпространение имат растения като лудобиле, маточина, чимирика, червен и жълт кантарион, равнец, иглика, минзухар, здравец и теменуга. По склоновете на върховете виреят високопланински растения като плаун и различни лишеи. По високопланинските поляни се срещат многогодишни храсти, малини, къпини и боровинки, а в сенчестите дълбоки долове - зеленика. Част от растенията са включени в Червената книга на българия - 79 редки и 13 застрашени от изчезване видове. Близо 48 вида са защитени от българските закони.
Особено известен е Троянския край със своите животни. Той е любимо място за ловците от цялата страна. Бистрите води на реките и потоците са място за ловуване на вкусна планинска пъстърва. Чести са случаите турист, бродещ из гъстите гори и ливади, да срещне стадо сърни, диви котки или катерици, а по непристъпните склонове - диви кози и елени. Някои от характерните животински видове са кафявата мечка, вълкът, благородния елен. От птиците по-интересни са бекасите, яребиците, скалният и кръстатия орел, уралската улулица, соколът скитник и врабчовата кукумявка. Някои от животинските видове можете да видите в изложбата на Природонаучния музей в с. Черни Осъм.


http://www.troyan-bg.com/