Хан Тервел

Първите сведения за Тервел са едва от 704 г. във връзка със съдбата на византийския император Юстиниан II.
През 705 г. с голяма войска от прабългари и славяни Тервел се отправил към Константинопол и се установил н стан пред т. нар. Харсийска врата, от която се излизало на Одринския път. Цели три дни Юстиниан II водел преговори със столичните жители, но в замяна на обещанията си получавал оскърбления и подигравки. На четвъртия ден той успял да проникне в Константинопол, превзел града и наложил на противниците си жестоки наказания. Войските на хан Тервел продължили да стануват пред столичните стени, за да напомнят на Юстиниан II за задълженията, поети пред българския владетел. Юастливият победител не закъснял да се отблагодари за оказаната му помощ – той се отнесъл ,,извънредно любезно с владетеля на българите”. Тервел бил приет тържествено в императорския дворец, където бил увенчан с кесарска корона, а раменете му били покрити с императорска хламида. След това двамата владетели седнали на специално изработени за целта тронове, от които приели парада на възторжените войски. 705 г. приключва с териториалното разширение на щг от стара планина – Тервел получил областта Загоре, т. е. Земите между Сливен, Ямбол и Черно море.
През 708 г. конните отряди преминали в Тракия, а византийският флот дебаркирал при Анхиало (Поморие). Тервел нападнал неочаквано и Византийската войска отново била разгромена.
През 711 г. Юстиниан II изпаднал отново в критично пложение – армията му се разбунтувала и обявила за император военачалника си. Юстиниан II и този път се обърнал за помощ към Тервел, като го ,,склонил да му помогне”. Юстиниан II бил обезглавен, а българският отряд се завърнал безпрепятствено в родината.
Неустойчивостта на Византия и безнаказаността, с която хан Тервел се рзпореждал в империята принудили византийския император Теодосий III да започне преговори за мир. Договорът бил сключен 716 г. и имал четири клаузи: 1) Границата между двете държави трябвало да минава по т. нар. Милеони в Тракия: 2) България трябвало да получава ежегодно златотъкани дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато: 3) Двете държави трвбвало взаимно да си предават политическите бегълци: 4) Стоките, които преминавали през границата, трябвало да са снабдени с пломби и печати, в противен случай се конфискували.
През лятото на 718 г. арабите дали решително сражение на българите, но претърпели поражение. През 717-718 г. хан Тервел изпълнил задълженията си, произтичащи от договора му с Византия. Но заедно с победите нарастнало и самучувствието му, което за трети път го довело пред стените на Константинопол – пак по повод междуособиците във Византия.
С това се изчерпват свидетелствата за хан Тервел. Според Именника на българските ханове той управлявал 21 години, следователно смъртта му трябва да се отнесе към 721 г.