Царевец – Балдуиновата кула

В България има места, изцяло свързани с духа на вековната ни история. Такава светиня за българите е Великият Търновград. Не случайно цариградският патриарх Калист в житието на св. Теодосий Търновски пише:”Търново е столица на българите и втори на думи и дела след Цариград”. Наследник на хилядолетна култура, два века столица на Второто Българско царство,  днес Велико Търново е привлекателно място за хиляди български и чуждестранни туристи, както със своето забележително културно-историческо наследство, така и с уникалното си разположение и природа.
 Влизаме в крепостта Царевец през централния западен вход. Минаваме през третата, най-внушителната порта, изцяло възстановена и се озоваваме вътре в самата царствена крепост. Можем да продължим нашата разходка по улицата, следваща извивките на южната крепостна стена. Южният склон на Царевец е доста стръмен и е бил сравнително слабо заселен. Не след дълго пред нас се очертава така наречената Балдуинова кула, възстановена през 30-те години на ХХ век по модел на запазената до наши дни кула от средновековната крепост край с.Червен, Русенско.  На няколко метра в северна посока, се е намирала Френкисарската порта, втория вход на Царевец, през който се е отивало в квартала на чужденците-търговци. Името на кулата ни припомня времето на Четвъртия кръстоносен поход  на рицарите, които превземат Константинопол в 1204 г. и основават Латинската империя. Балдуин Фландърски, един от водачите на похода, граф на Фландрия и на Ено, опирайки се на многобройните фландърски рицари и на подкрепата на венецианците, бил избран за пръв латински император на Константинопол. На 14 април 1205 г. в битката при Адрианопол неговите рицари били разбити от войската на цар Калоян, а самият той се оказал пленник на българския владетел според някои автори. Според други изчезнал безследно или паднал убит на бойното поле. Тази неизвестност създала романтичен ореол на император Балдуин І. Жофроа дьо Вилардуен - бележития историограф на Четвъртия кръстоносен поход и сам участник в събитията, Робер дьо Клери, Шарл Дюканж споменават факта за пленяването на Балдуин от Калоян, довеждането му в старопрестолния град и вероятната му смърт, като пленник в затвора. Монаха Алберих от френския манастир “Троа Фонтен”, който също пише хроника на събитията през първата половина на ХІІІ в. дава ценни сведения за историята на българите, пленяването на Балдуин и хвърлянето му в затвора в Търновград. От тук нататък той съобщава това, което разказва един фландърски свещенник, който на връщане от Константинопол минал през Търново и бил свидетел на следната история: „Съпругата на Йоаниций, докато мъжът й се намирал на друго място, пратила любовно писмо на латинския император, предлагайки му да го освободи от затвора и пленничеството, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я отведе със себе си в Константинопол. Когато императорът отблъснал това предложение и не му обърнал никакво внимание, тя сега пък се оплакала на мъжа си, като казала, че императорът й обещал да я отведе със себе си в Константинопол и да я короняса за императрица, ако го освободи от пленничество. И така, късно през нощта по време на едно пиршество, Калоян наредил да доведат императора и да го убият в негово присъствие. Така, по негова заповед, императорът бил посечен със секира, захвърлен на кучетата и с едикт до народа било заповядано да не се говори за смъртта му…Фландърския свещеник добавя още, че някаква жена от Бургундия, която пребивавала в Търново, видяла една нощ да блещукат светлини при трупа на убития и се погрижила да бъде погребан по възможност с почит.” Доведен в старопрестолния град, този рицар, според една стара легенда, става жертва на любовта на българската царица към него и намира смъртта си в кулата, която днес носи неговото име.

Румяна Павлова – екскурзовод
Регионален исторически музей – Велико Търново