“ЧОВЕКОЛЮБИВА БОЛНИЦА НА СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБРЕНИЦИ ЦЕРИТЕЛИ КОСМА И ДАМИАН”

    Посветил живота си на върховния идеал - преуспяването на Отечеството, М. Кефалов се насочва към реализацията на проекта за болница, като се обръща от страниците на “Цариградски вестник” към по-богатите български търговци. Заразен от Ренесансов хуманизъм и родолюбие, завладян от религиозен плам и проумял, “че най-големите человечески благодеяния са църква, болница и училище”, този кротък българин се гнети от мисълта, че няма достатъчно имот , за да помогне и той на “такива благоприятни заведения”. През ян. 1858 г. прави всенародна подписка за събиране средства за построяване на българска болница в Търново. В същия този вестник, бр. 374 от 12 апр.1858 г., Кефалов за да онагледи своите намерения публикува завещанието си. Колко се отзовали на призива му не става ясно. По - късно в своите завещания трима по - заможни българи обръщат внимание на това благородно негово начинание. Двама от тях -  Козма Тричков, който дарява 500 австрийски жълтици на Ефорията в Букурещ и габровецът Силвестър Пенов, завещал половината от къщите си на ул. “Св. Иван” го правят през 1867 г., а търновецът  Петър Керемекчиев , предопределя други 20 000 лева през 1879 г. Но да се върнем към Кефалов. За да подчертае, че това не е обикновено лечебно заведение, той пише и негов правилник, състоящ се от 12 члена, публикуван в същия брой на “Цариградски вестник”.
Спред чл. 1 от него, болницата се помещава в две стаи с пет женски и пет мъжки легла. Избират се периодично от населението и двама “наглядетели - почтени старци”, които без заплащане, най - малко два пъти седмично съблюдават за добрия ред в болницата. Интересна е длъжността на управителя, който е подчинен на тях. Неговите функции регламентира чл. 3-ти от този правилник. Той е длъжен денонощно да се намира там, като отговаря за дрехите, завивките, постелките, “... да приема  и отпуща без плата сиромаси болни от всякой род и вяра”, но да не приема болни от “хронически, прилепчиви и неизцерими болести”. Освен това от него се изисква да купува евтино, чрез договаряне дърва, въглища, свещи, сапун и т.н., парите за които ще се отпускат от двамата наглядетели, да поддържа чисти стаите и кухните, да записва парите и дрехите на болните с които влизат там и т.н. Чл. 4-ти постановява докато се сдобие болницата със свой “церител”(лекар), да се предложи на градския такъв срещу заплащане да идва всяка сутрин и вечер. Другите членове уреждат работата на помощния персонал като “служители”(прислужници), които са длъжни да чистят и мият стаите и дават лекарствата на болните, като затова “никак не им е простено да вземат заплата от болните”, “пазник” (охрана), който денонощно да блюсти да не излезе някой от болните или от служителите без позволението на управителя, перачки, които пък трябва да перат и кърпят дрехите и завивките не само на болните, но и на служителите. Интересен е и чл. 6, според който болен, под 10 години не се прима в лечебното заведение. Самият болен не трябва да дава на друг храната си, “да играе непростени игри”, а роднините и приятелите, могат да идват на свиждане в четвъртък и неделя като не бива да носят храна, пиене или пари.
Всичко започва 12 години по- късно, на 02 ян. 1867 г., тогава в десетстайната къща на търговеца Димитър хаджи Ничов е открита болница, наречена “Св. Козма и Дамян безсребреници”. За нейн управител е назначен търновския фабрикант Стефан Карагьозов,  а за лекар Янаки Златев. Поради липса на средства през ноември същата година е закрита. От приетите 92 души за периода януари - октомври 1867 г., 72 са изписани здрави, а 13  - починали. През 1868 г. Ефорията, действаща по изпълнение на завещанието на Кефалов в Букурещ и Епитропията в Търново в която влизат видните търновци д-р Васил Хаджиберон, Хаджи Славчо Хаджипаскалев, Янко Станеоглу, Хаджи Христаки Стоянов и Димитър Станчов отпуска 200 лири на Търновската община за закупуване на място за сграда на болницата. За целта е закупено мястото на французина Катаро над Марно поле. По-късно по време на Освободителната война Руският червен кръст и Славянското дружество възстановяват дейността и в четири бейски конака  лекуват бранителите на Шипченския проход.
В същите здания на 01.06.1879 г. по решение на правителството е открита първокласна болница с 60 легла. По-късно било построено специално здание, в което била преместена на 01 септември 1888 г. Разположена на висок и стръмен скат с югоизточно изложение в нея са поместват вътрешно, хирургично, гръдно, инфекциозно и  кожно-венерическо отделение. На това мястото се намира и сегашната База II (т.н. стара болница).
Когато е открита през януари 1867 г., болницата в Търново е четвърта поред в Българските земи, след тези в Добрич от 1837 г., Плевен и Русе през 1865 г., но това което я прави уникална е фактът, че е първата основана и изцяло поддържана от българи, без намесата на официалната османска власт.


Тихомир Тонков
Териториален държавен архив
Велико Търново