Международен ден на музеите - 18 май

За първи път 18 май се чества като международен ден на музеите през 1978 г. Решението за това е взето по време на заседанието на ХІ-та генерална конференция на Международния съвет на музеите (ИКОМ), проведена в Москва през 1977 г. От 2003 г. ИКОМ обяви 18 май и за ден на приятелите на музеите.
Промените, настъпили в съвременния глобализиращ се свят наложиха нови изисквания към музейната политика. Според Устава на ИКОМ, приет през 2001 г., музеят е постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публиката и занимаваща се с изследвания, които се отнасят до материалните свидетелства за човека и околната среда. Днес културното наследство се възприема не само като символ на възходящия процес на човешкото развитие, но и като основен фактор за устойчивото социално-икономическо развитие на обществото и държавата. В този смисъл музеят може да допринесе за развитието на региона, в който се намира.
Съвременният модерен музей си поставя за цел да помогне на хората да придобият опит, творчески и образователен по пътя на предаване на информация, кодирана в автентичните културно-исторически и природонаучни ценности от миналото. Той е хранилище на паметници на културата, но и база за научна работа и образователен институт, художествена работилница, концертна или изложбена зала, център за отдих и развлечение, предлагащ голямо разнообразие от музейни продукти и услуги. Музейните колекции и научните изследвания се поставят в служба на публиката, за да направят посещението по-приятно, познавателно, атрактивно и осмислено. Актуализира се понятието “музей без граници”, тясно преплетено с проблема “музей – общество”. Реализират се качествено нови по своя характер и послания музейни проекти, изцяло подчинени на задачите свързани със самопознаването на хората и преодоляването на междуетническите и междунационалните конфликти и екологичните проблеми.
Музеят получава постоянна финансова подкрепа от обществото в замяна на социални и културни услуги. Във високо развитите страни, за запазване на историческото и природно наследство се отделят както обществени, така и частни инвестиции, налице е широка социална ангажираност на много ентусиазирани и компетентни хора. В България акцентът върху осигуряването на собствени приходоизточници поставят началото на специфичен музеен пазар с присъщите му принципи на търсене, предлагане и ценообразуване. Ориентацията към пазарното регулиране е свързано с раздържавяване на част от музеите и регламентиране на държавната, регионалната, местната и частната собственост в това културно поле.
Дейността свързана с опазването, съхраняването и развитието на културно-историческото и природонаучно наследство е една от най-важните компоненти на националната идентичност и националната сигурност. Тя е неделима част от социокултурната система на обществото и е главно условие за неговото развитие. Затова разрешаването на проблемите в българските музеи е пряко свързано с приемането от Народното събрание на Република България на национална Стратегия за опазването и развитието на българското културно наследство, която преди това задължително да бъде публично обсъдена. Създаването на надведомствен, специализиран централен орган, който да регулира държавната политика в областта на културно-историческото наследство по примера на европейските страни би допринесло за разрешаване на актуалните проблеми в управлението и социализацията на музейните ценности в България.