ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПАВЛИКЕНИ

Исторически музей – Павликени е създаден през м. септември 1978 г. и вече 27 години съхранява, популяризира, проучва и опазва културно-историческото наследство на Павликени и селищата от района. Във фондовете на музея се съхраняват над 18 000 фондови единици движими паметници на културата. Музеят се помещава в самостоятелна двуетажна сграда по проект на арх. Теофил Теофилов и разполага с 600 кв. м експозиционна площ. Над входа на сградата е монтирано монументално керамично пано по проект на худ. Григор Спиридонов, изработено от скулптура проф. Георги Чапкънов.
На първия етаж на сградата е разположена “Художествена галерия”, в която са експонирани над 200 произведения на изкуствата – живопис, графика, скулптура и иконопис.
Сред художниците, чиито творби галерията притежава, са живописците проф. Бойчо Григоров, проф. Иван Бочев, Благой Иванов, Преслав Кършовски, Иваничка Панева, Стефан Петков, Николай Иванов, доц. Цанко Петров, доц. Тошко Дончев, Симеон Халачев, Искра Тасева, Лалю Минков и др. Графиките са на проф. Никола Хаджитанев, Григор Спиридонов, проф. Спиридон Борисов, доц. Христо Цацинов и др. Изложените скулптури са на проф. Иван Фунев, проф. Ненко Маров, доц. Минчо Минев, Кирил Анев, Венко Тонев, Марин Флоров и др.
На втория етаж на музея е подредена общоисторическа експозиция, в която по хронологичен ред е проследена историята на Павликени и региона. Показаните музейни ценности са тематично подредени в разделите: “Археология”, “Възраждане”, “Етнография”, “Нова и най-нова история”. Исторически музей – Павликени разполага с богата нумизматична колекция и библиотека със специализирана научна и популярна историческа литература.
Раздел “Археология” – разнообразни по форма, украса и предназначение керамични съдове и предмети от Античния керамичен център (ІІ-ІV в. от н.е.).
През 1971 г. на 5 км западно от Павликени, в м. “Върбовски ливади” е открит голям архитектурен комплекс (вила рустика), датиран към началото на ІІ в. н.е. Той възникнал върху старо тракийско поселение. Има различни по размери и предназначение помещения, подредени около вътрешен двор с колонада.Отоплителното съоръжение (хипокауст), римската баня, подовото покритие и част от орнаментите, както и намереният разнообразен археологически материал доказват принадлежността на обитателя към тогавашната аристокрация. В едно от помещенията е намерен съд с 3700 сребърни римски монети от І-ІІ в. от н.е.
Това, което прави обекта уникален, са разкритите консервирани и експонирани грънчарски пещи и работилници за производство на художествена, битова и строителна керамика, както и възстановките, демонстриращи технологията на античното керамично производство. В района на комплекса са намерени множество глинени съдове, лампи и теракоти, детски играчки, бронзови апликации, пръстени и гривни, мраморни оброчни плочи, разнообразни земеделски оръдия на труда и др.
Раздел “Възраждане” – Представен е периода на национално-освободителните борби в Павликенския край по време на османското владичество. Проследено е преминаването през района на четите на Филип Тотю (1867) и на хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), както и местата на най-драматичните им битки с вековния поробител. Специално място е отредено на дейността на Бачо Киро и на четата на поп Харитон по време на Априлското въстание през 1876 г. Павликенския край е освободен още в първата фаза на Освободителната руско-турска война през м. юли 1877 г.
Раздел “Нова история” – Проследено е развитието на Павликени след Освобождението през 1878 г. до 60-те години на ХХ век. Чрез много снимки, документи и други експонати е разказано за утвърждаването и развитието на селището като средищен административен, търговски и транспортен център на Павликенска околия през първата половина на века. Акцентирано е върху първите занаятчийски работилници, фабрики и кооперации; отделено е специално място за дейността на Павликенското читалище и на първите училища, на местните обществени организации и дружества. Представено е участието на павликенчани във Втората световна война, в кооперативното и бригадирското движение, както и развитието на спорта през годините.
Раздел “Етнография” – Тематично са представени отделни моменти от бита и трудовата дейност на хората от Павликенския край през периода на Възраждането. Експонирани са оръдия на труда, използвани в земеделието и животновъдството, както и в някои от занаятите като тъкачество, грънчарство, медникарство и др. Показани са характерните за региона народни носии, тъкани, шевици; обзавеждането на домовете; празничната обредност при сватба, Великден, Коледа и празника “Трифон Зарезан”.
Вечният календар, създаден по идея на отец Матей Преображенски (Миткалото) е уникален експонат от периода на Възраждането. Календарът е изработен през 1870 г. от тревненския зограф Венко, има размери 158 х 116 см и е бил изографисан върху стената на Българското народно взаимно училище в с. Михалци, община Павликени. Стенописът е единственото веществено доказателство за самородния гений на Миткалото. От 2000 г. оригиналът на календара се съхранява в експозицията на Исторически музей – Павликени.

Исторически музей – Павликени
Работно време: 8.00 – 12.00 ч.; 13.30 – 17.30 ч.
Почивни дни: събота и неделя
гр. Павликени
п.к. 5200
Ул. “Бачо Киро” 1
Тел.: 0610..52 877
e-mail: musei_pavlikeni@abv.bg
Автор: Нели Цонева
GSM: 0898 987 019
Фотограф: Цанчо Балканджиев