САРАФКИНА КЪЩА

Сарафкината къща е едно от архитектурните бижута на Велико Търново. Намира се на старинната улица “Гурко” и е част от ансамбъла на Възрожденския град.
Къщата е построена през 1861 г. за нуждите на търновския търговец Димо Сарафина, но преминава в наследство на съпругата му Анастасия Сарафката и става известна с името Сарафкината къща. 
От вестибюла към последния етаж води стръмно дървено стълбище с декоративна вратичка и прекрасен парапет от ковано желязо, който прераства в ажурно изплетен вътрешен балкон. Дървените колони, обшивката на тавана с розета - слънце в средата и тъмните капаци на прозорците създават усещане за уют.
Къщата е реставрирана през 1981г. и предадена на Регионален исторически музей – Велико Търново. Сега в нея е разположена експозицията “Народно изкуство от Търновския край”, която запознава посетителя с основните прояви на народното художествено творчество, характерни за Великотърновския регион в края на ХІХ и началото на ХХ в. 
На ІV етаж са оформени четири експозиционни зали: “Занаяти”, “Народно облекло, тъкани и накити”, Обредни предмети” и е представен интериорът на градска (Търновска) възрожденска гостна. 
В първата зала са експонирани предмети, за чиято изработка се изискват по-специфични умения: различни видове кухненска и трапезна керамика; сребърни кандила и домашни иконостаси с икони-примитиви; резбовани и рисувани сандъци и ракли, хурки и просфорници и др. 
Втората и третата зала са посветени на тъканите, облеклото и накитите. Великотърновският край има доста разннообразен ландшафт и селищата в него са от различен тип – равнинни, полупланински, планински, крайдунавски – с изключително многообразие от традиционни носии. Показани са женски (сукманен и двупрестилчен) и мъжки костюми, изработени от домашнотъкани платове. Детският костюм естествено е придружен от традиционни детски играчки. Акцентирано е върху богато бродираните ризи и пъстроцветните тъкани престилки. Празничните носии са допълнени с плетени чорапи; тъкани и синчани колани, кесийки и торбички; колоритни забрадки и прекрасни сребърни и позлатени накити – пафти, гривни, пръстени, обеци, наушници и прочелници.
Особено внимание заслужава търновският “сокай” – уникален старинен вид забраждане със сложна и представителна украса, за който има предположения, че е “болярска корона, запазена в селската хижа”!
Последната зала е посветена на обредните предмети. Те се изработват специално за някои празници и обреди. Показани са разнообразни обредни хлябове, най вече коледни и сватбени, защото хлябът е най-важен за фолклорния човек и е “безкръвното” жертвоприношение при всички семейни, календарни и трудови обреди. Показани са още: мартеници, великденски яйца, венци и китки, сватбено знаме, жътварска брада, “Герман” за измолване на дъжд и др.
Фотосите в цялата експозиция сякаш “раздвижват” предметите, давайки допълнителна информация за делниците и празниците на хората от Великотърновския край от преди век и половина – предене, вършитба, мънене на гръсти, пазар, сватбени обичаи, празнични хора и традиционни музикални инструменти, различни обреди и др.
На V етаж е представена накратко историята на фотографията във Великотърновско, която с право може да се причисли към изкуствата. Галерията от образи е един ескиз на живота на старите търновци за повече от век и половина, очертаващ градските моди и нрави, предпочитания и влияния, промените в облика на града и хората в него.
Цялата експозиция е приятна за окото и душата, защото е една приказка за човешките ръце!

Галя Чохаджиева – уредник в отдел „Етнография”  при  РИМ – Велико Търново.