Атанасовден
Той е роден през 295 г. в Александрия, а духовността става пъ¬те¬водна светлина в неговия живот. Още от дете св. Атанасий показ¬ва, че е надарен със самороден талант да служи на Бога. Тези каче¬ст¬ва не остават скрити и малкия Атанасий е забелязан от Александрий¬ския архиепископ св. Александър. След завършването на обра¬зо¬ва¬ни¬е¬то си, младия Атанасий става духовен син и секретар на архиепископа.
Църквата смята св. Атанасий за един от най-големите защит¬ни¬ци на християнството срещу Ариевото учение. Според плъзналата в Александрия ерес на свещеника Арий, Христос не е творец, а тво¬ре¬ние и не може да бъде изкупител на човечеството. Така Ариан¬ството обезсмисляло делото на Иисус Христос и затова Църквата водела упо¬ри¬та борба с него. Арий, заедно с последователите си били отлъ¬че¬ни от Църквата, а Св. Атанасий си спечелил световна извест¬ност сред богословите. След смъртта на Св. Александър по искане на на¬ро¬да той станал Александрийски епископ.
Заради опитите на император Константин Велики да помири спорещите духовници, както и поради непримиримата позиция на св. Атанасий да общува с еретиците, последния бил подложен на гонение от страна на императора. Св. Атанасий бил осъден на църковен събор и изпратен на двугодишно заточение в Галия (Франция). Дори и след смъртта на еретика Арий, на няколко пъти св. Атанасий бил осъ¬ж¬дан на изгнание. След тези изпитания, светецът бил оправдан от Съ¬бо¬ри¬те в Рим (340 г.) и Сердика (343-344 г). Св. Атанасий починал през 373 година, като оставил много книги в защита на вярата.
Българите наричат Атанасовден “Среди зима”, тъй като народ¬но¬то поверие гласи, че след празника зимата си отива. Вярва се, че ако в празничния ден снега е дебел, то годината ще бъде плодородна. Българският народ приема св. Атанас като господар на снега и леда, а също и като победител на зимните студове. Според легендите на 18 януари Св. Атанас сваля кожуха си, облича бяла копринена риза и яхнал своя бял кон се изкачва на върха на Балкана, откъдето гръмогласно се провиква: “Иди си зимо, да дойде лятото!”.
Празникът се почита от всички ковачи, железари, ножари и нал¬банти (хората, които подковават конете). Според народните вярвания на този ден жените не бива да шият и плетат, защото се смя¬та, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Момите и ергените излизат по поляните, връзват люлки и се люлеят, пеят и играят хора. В някои региони след Атанасовден се прекратя¬ват годежите и сватбите.
Съществува и поверие, че на Атанасовден се е родила чумата. За да я прогонят жените месят питки, мажат ги с мед, поставят върху тях китка босилек и ги разменят за здраве. Според традицията се за¬кол¬ва черно пиле или кокошка, което също се раздава на комшии и близ¬ки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че при¬те¬жа¬ват лечебна сила. Освен чумата, на Атанасовден се почитат и ос¬та¬на¬лите заразни болести, които се наричат “сладки и медени”. На този ден не трябва да се готви леща и боб, за да се предпазят хората (най-ве¬че децата) от болестта едра шарка. В народния календар освен зим¬ния Атанасовден (18 януари) се празнува и св. Атанас летни (5 юли).
Черквата “Св. св. Кирил и Методий” (по-известна на старите търновци под името “Св. Атанас”) се намира в най-високата част на Възрожденско Търново – “Варуш”. В нейната чер¬ковна кондика за първи път е записано, че майсторът е Никола Фичев като в скоби е добавена думата “архитект”. Кольо Фичето е и кти¬тор на този храм, а негово дарение са два железни светилника, за което свидетелства изписаното върху тях име на майстора. Строежът е завършен само за малко повече от година и половина (от 10 март 1860 г. до 8 октомври 1861 г.). Черковната сградата е с голям обем и има висок купол, който е издигнат в центъра на едно правоъгълно пространство, към което от четирите страни се отправят арки. Към не¬го са насочени балдахи¬но¬вите сводове и колони. Арките и сводо¬ве¬те са направени с изключително чувство за пластичност и са хармонично съчетани с кривата линия на балкона. Освен, че се намира на доста високо място, черквата доминира над останалата част от въз¬рож¬денския град и със своя купол и камбанария, така тя привлича и се откроява в общия панорамен изглед на старата част на града.
По традиция за вашата празнична трапеза, посветена на св. Атанас, Ви предлагаме една изпитана стара българска рецепта:
Кокошка на разсол
Необходими продукти: 1 кокошка, сол и червен пипер.
Начин на приготвяне: Сварява се добре кокошката, посолява се със сол и червен пипер, нарязва се на парчета и се поднася студена.
Да ви е сладко!
ЕДНО БЪЛГАРЧЕ
