Царевец – крепостта на българските царе и патриарси

Един от най-атрактивните и посещавани музеи във Велико Търново е крепостта “Царевец”. Тук са оставили следи от своето присъствие траки, византийци, славяни, прабългари.  Възстановените крепостни стени и кули, руините на царския дворец, патриаршеския храм, извисил силует на самия връх на хълма ни напомнят за онова славно време, когато тук е бил политическият, икономическият, религиозният и културен център на средновековната българска държава.
 Влизаме в крепостта през централния западен вход, защитен с няколко последователно разположени порти. Минаваме през третата, най-внушителната порта, изцяло възстановена и се озоваваме вътре в самата царствена крепост. Пред нас са очертанията на малък жилищен квартал с възстановените основи на няколко средновековни къщи. Продължаваме нашата разходка по улицата следваща северозападния крепостен зид и след малко погледът ни се спира върху една висока антична колона с красив капител, вероятно използвана при градежа на една от многобройните църкви построени на хълма. Вляво от нас се намира възстановената през 1976 г. кула, охранявала някога третия вход на крепостта, Малката или Асеновата порта. От двете страни на главната улица са разположени разкрити и възстановени множество основи на средновековни сгради, на няколко църкви и градски манастири, в които е кипял бурен духовен живот през Средновековието. Улицата ни отвежда до Лобната скала – мястото за екзекуциите на осъдените на смърт. Легендата разказва, че тук  е трябвало да бъде екзекутиран патриарх Евтимий, последния български патриарх  и защитник на крепостта. Станало чудо и ръката на палача се вкаменила. Така животът на патриарха бил спасен. По-късно той бива изпратен на заточение от турските власти в Бачковския манастир, където умира в началото на ХV в.
Придвижваме се по алеята, водеща към руините на двореца на българските царе, разположен на най-удобното място на хълма. Влизаме през главния вход от север и спираме на мястото, където е била тронната зала. Толкова малко неща са оцелели след османското нашествие. На изток се виждат основите на царската църква, където вероятно са били мощите на св.Петка Търновска, закрилница на средновековната българска столица. В  югоизточната част на двореца са били разположени покоите на царя и членовете на царското семейство, както и кухнята с пещите и трапезарията. Мраморните плочи очертават голямата тронна зала, която била богато украсена със стенописи и мозайки.
    На най-високата точка на хълма Царевец се е намирала резиденцията на българските патриарси. Тук е извисявала своята кула-камбанария  патриаршеската църква “Св.Възнесение Господне”. Завоевателите и времето не са пощадили храма. От някогашните стенописи и богатата вътрешна украса почти нищо не е оцеляло. Възстановена като храм-паметник през 1981 г. по проект на арх. Боян Кузупов, изписана в модерен стил през 1985 г. от Теофан Сокеров, днес Патриаршията е своеобразен музей на нашата средновековна история.  Галерията от исторически сцени и образи ни припомня такива важни и значими събития и личности, като въстанието на Петър и Асен, довело до възстановяване на българското царство в края на ХІІ в. и обявяването на Търново за столица, победата на цар Калоян при Одрин в 1205 г. над латинските рицари, цар Иван Асен ІІ - разширил България отново на три морета, цар Иван Александър - един от най-образованите и ерудирани български монарси, при който българската средновековна култура достига изключителен разцвет, школата на монаха исихаст Теодосий Търновски, княз Борис І Михаил, посрещащ учениците на светите братя Кирил и Методий.
В олтара на храма е изобразена Богородица с Христос като един от най-прекрасните символи на живота. Това изображение, както и всички останали стенописи имат изцяло светски характер.
Галерията от исторически събития и личности завършва с един от най-драматичните образи – този на Евтимий Търновски, последният български патриарх преди падането ни под османско владичество. Под негово ръководство в манастирите на хълма Света гора работят най-изтъкнатите представители на Търновската книжовна школа, която надхвърля пределите на България и оказва влияние върху развитието на сръбската, румънската и руската книжнина.
Имената и делото на всички български средновековни патриарси са увековечени с направената в предверието на храма символична гробница.
    Излизаме от патриаршеския храм, в ушите ни звучи музиката на Йоан Кукузел, а пред нас е Търново – древният и новият град.

Румяна Павлова – екскурзовод
 Регионален исторически музей – Велико Търново