ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА НИКУЛДЕНСКА ТРАДИЦИЯ
Никулден в същото време има граждански характер. Включва в себе си почитта и уважението към великотърновци с име Никола, а в града почти всеки трети е носел това име и с възрожденската добродетел за подпомагане на българското самосъзнание чрез дарения за църквата, училища, читалища и нуждаещи се хора. Това е най-същественият момент от гражданския празник Никулден. Чест е било за всеки по-заможен Никола да направи публично дарение за обществени цели. Така например на именният ден на сина си Никола Хаджи Славчо, Хаджи Паскалев, като имал в предвид голямата нужда на читалище “Надежда” от парични средства за изграждане на първият в България театрален читалищен салон подарил 1 000 лв. и отпуснал заем от 10 000 златни лв. (гроша).
Както се вижда от запазените в музея документи на този ден комисията за волни помощи на читалището събирала най-много средства. Големи дарения правели кожарите и кожухарите.
Посрещането на гости у именниците било без покана. Всеки можел да поздрави именника и да седне на трапезата му. Ходенето на имен ден на Никулден взело такива големи размери, че се наложило Общината да внесе известно ограничение. Въпреки това традицията Никулденски празник и до днес си остава най-масово почитана и от богати и от бедни. Още повече, че на него се сервирало риба и бяло вино. Рибата поставяли в подходящи порцеланови съдове. И до днес в някои стари търновски семейства се пазят подноси за риба. Тъй като името Никола било много разпространено, за този празник и за именниците се говорело от по-рано от мало и голямо и от всички социални слоеве. Седмица преди празника рибарите имали много работа. На Балък пазар (рибен пазар) било многолюдно. Там можело да се намери всякаква риба и рибни деликатеси, в т.ч. тарама хайвер, раци, омари и други.
Някои търговци, кръчмари и гостилници, които били именници, раздавали безплатно на бедните парчета от печен или пържен шаран, чирози и бяло вино за здраве и “да му придоди търговията”.
Във фондовете на музея са запазени интересни подноси и порцеланови чинии, стъклени чаши за бяло вино, свързани предимно с този празник. На някои от металните подноси върху лицевата повърхност и дръжките има изображение на две риби с усукани тела. По всяка вероятност този начин на изображение е свързано с библейското предание за рибата, като символ на Исус Христос (от гръцки “ихтис” – Син Божий Спасител). Според някои и свързано със зодиакалното съзвездие Риби. Запазена е и една вносна порцеланова чиния с релефни изображения на риби, донесена от Франция и подарена на именник. Чинията явно е фирмена. В музея се съхраняват и различни видове чаши за поднасяне на бяло вино. Празникът Никулден е запазил своята свежест и до наши дни. В него са вплетени нови елементи свързани с посудата и съвременния начин на хранене.
Като остава свързан с религиозния празник, той е повод за събирания, в които на преден план остава добротата, приятелството и човещината.
Надка Василева уредник в отдел “Етнография” в РИМ – Велико Търново
