Великотърновец разкрива магията на чорапите

В шарките и фигурите на чорапите в българската носия има закодирани послания. В комбинациите от геометрични фигури, начупената линия в триъгълника, в другите елементи, вижда се, има магия. Това не е само една визия на чорап, там е предаден самият начин на живот, мирогледа на девойката, която плете. Преди векове майката задължително предавала този занаят на дъщеря си. Всяка жена можела да плете чорапи, защото те били задължителна част от чеиза на невестата.
Това твърди търновецът Асен Пашов, който от дълги години проучва историята на плетивото. Мъжът, който е филолог е един от малкото фолклористи у нас, който подробно изследва чорапите и калците в народната носия на българина.
”Това е допир до един приказен свят. Кодове за закрила се откриват. Черният цвят например е цвета на полето, а кафевият цвета на Балкана. Има специални зашиви, които са като еталон. Носията, със съответните мотиви се предава ревностно от майка на момиче. От самото си раждане то се е учело на плете, а на седянките показва по-късно на какво се е научило. Дълъг процес е обучението от майката. На седянките се вижда кой какво може. И както се е казвало - на чешмите се зараждат, на седянките се озаконяват браковете. На самите калци на момъка например има орнамент, който показва, че той вече е сгоден и отделно по нюансите и мотивите се познава коя е момата изплела му чорапите. А мързеливата мома си избира друго село, за да я искат ", споделя още чорапения спец.
На интересното си занимание, да проучва чорапите Асен Пашов е посветил повече от 20-сет години, а любопитната информация скоро ще събере в книга за българската и световна история на чорапите. Всичко започнало още докато Асен бил студент. Търсейки препитание той решил да продава чорапи, която по него време била дефицит по магазините. Хората задавали въпроси за чорапите и Асен се захванал да търси информация за произхода им. Ходил по събори, изложения, питал и проучвал. Така хобито му се превърнало в професия. "Чорапите дори ме ожениха. На едната бутка продавах аз, а на друга сегашната ми съпругата. Съдба", казва с усмивка Асен.
Той имал възможността да получи един чорап от 30-те години на миналия век. Лека полека събирал и други чорапи и направил много интересна изложба в своето ателие „Чорапен свят”, в която има и терлици от кучешка вълна, от найлонови торбички, от чорапогащи. Така се получил един плавен преход от миналото към настоящето, от старите чорапи към новите тенденции в модата сега.  ”Голям енергиен заряд забелязвам в чорапите от носиите. Това не е просто едно преплитане на нишки. Това е вплитане на любов и добра енергия. Влюбеният момък изписва вретеното и хурката. Влюбената мома пък пренася мирогледа си и вътрешния си мир в чорапите. Това се закодирва в тях, дори и да ги кърпи. Мислите за добрите неща в живота”, разказва още за своето изследване Асен Пашов, който твърди, че чорапа присъства във всички специални моменти в живота на българина, та чак и до днес.