Освобождението на България - 130 г.
Запазените документи в Държавен архив - В. Търново, от времето на Руско-турската война 1877-1878 г. разкриват разнообразни аспекти от българо-руските взаимоотношения. Особено експресивни са тези в които е отразена грижата за ранените и болни руски войни.
След овладяването на Търново на 7 юли 1877 г. Временното руско управление открива една болница с 200 места. В нея неуморно се трудят двама лекари Г. Хаканов и търновецът Ст. Антонов. Но в края на месеца от Старозагорско, Новозагорско и Подбалканската котловина, вълна от близо 100 000 бежанци от тези краища се насочва към Търново. Нуждата за техния подслон, храна и медицинско обслужване кара група родолюбци, да съставят едно благодетелно дружество в старопрестолния град. Сред подписалите учредителния протокол от 17 авг. 1877 г. четем имената на патриоти от ранга на Ст. Стамболов, Л. Каравелов, Ц. Гинчев, В. Берон, М. Балабанов и още плеяда градски нотабили. Следващите протоколи на това известно като “Славянско благотворително общество” дружество, съхранени в Архива, ни дават детайлна картина за грамадния проблем с който местната власт трябва да се справи. Според изработения му Устав, управителното му тяло се състои от 9 души, като председател е архимандрит Стефан, подпредседател - Л. Каравелов. За съветници са избрани посочените по горе двама доктори. Нечовешки са усилията, които Г. Хаканов и Ст. Антонов полагат. От една страна стои грижата за болните и ранени руски войни, от друга за създадения родилен дом, който е първи по рода си в страната и едновременно с това грижата за сиропиталището и старопиталището. Като част от помощта за бежанците е и раздаването на 1 хляб и седмичната помощ от 1 грош на вдовиците и 20 пари на децата до 14 г. Отделно от това над 3320 фамилии са устроени в селата от Търновска губерния. От Русия също така са изпратени жени за изработване на бельо и дрехи. С последния си протокол от 25 март 1878 г. това дружество решава да разпусне децата да се приберат при родители и близки на негови разноски.
В началото на ян. 1878 г. Архимандрит Стефан се обръща към председателката на Търновското дружество “Милосърдие” с молба за организиране на ежедневни дежурства при ранените и болни руски войни, които се лекуват при откритите две болници в Преображенския манастир и при девическото училище в църквата “Св. Богородица”. От документите се вижда, че болницата при Преображенския манастир осигурява 150 легла, а от своя страна, настоятелят на манастира йеромонах Максим изисква от вицегубернатора на Търново-Драган Цанков да праща по 1 франк издръжка на човек. Тази болница функционира до 16 апр. 1878 г. , а общо разноските за болните достигат цифрата от 33 455 гроша. За другата болница при църквата “Св. Богородица” се наберат пък волни пожертвования от населението.
Този кратък епизод от хилядолетните българо-руски взаимоотношения е и един завет към поколенията, да помним и тачим паметта на хилядите загинали руски войни никога да не забравяме признателността си към нашата освободителка Русия. А най-добре го казва княз Дондуков- Корсаков в речта си пред депутатите на Учредителното събрание от 1879 г. ...”Нека Всевишния Бог да благослови вашите начинания и трудове за щастието и благоденствието на страната, която е толкова близка на нас русите по кръвта, по принесените от Русия жертви и по великодушните към Вас чувства на нашия цар - освободител на българския народ”.
