СТЪРГОТИНИТЕ СЛЕД ДРАСКОТИНИТЕ НА ВРЕМЕТО
Дърворезби. Днес ще си говорим за тях...
Детайли. Когато заговорим за изкуството на старите майстори, в нашето съзнане изплуват техните картини, които са изпълнени с множество явни и скрити детайли. Така е и с живота на човек, уж е явен, а крие в себе си толкова подробности и тайнства.
Името. Едно от най хубавите български имена е Румяна, а нашата героиня носи именно това име, а времето е притурила към него фамилията Стоянова. Тя заедно с грънчарката Нина Нешева са двете цветя на Самоводската чаршия, чиито семена са довяни тук, чак от китния град Левски.
Занаятите. Всяко малко дете си мечтае за много неща, а всички първоначални занимания на Румяна “я тикат” към изкуството. Първо балет, а после мандолинен руски ансамбъл, но постепенно рисуването открива пред нея цялата своя красота. Така житейския и път я довежда до “Средното специално художествено училище” в Троян, където завършва керамика. Грънчарството обаче си остава някъде там, из Троянския балкан, а животът казва друго. Задомяването се превръща в превратна стъпка за нейната кариера. Съпругът, който е резбар, изиграва голямо въздействие при избора на Румяна. Новият занаят се оказва адски привлекателен и първоначално порязаните пръсти на лявата ръка, амбицират още повече младата булка.
Самоводската чаршия. В изключително трудната за развитие¬то на българският туризъм 1999-та в Старопрестолният етнографски комплекс се обявява конкурс за отдаване под наем на 3 майсторски ателиета. До този момент младата приложничка Румяна Стоянова си е работела само вкъщи. Но един колега на съпруга ù, им предлага да се явят на него, за да започнат собствен бизнес. Те тримата печелят конкурса за ателието и започват работа, а Румяна е “извадена” от уюта на домашното огнище и е представена пред обществото като творец и лице на новия резбарски дюкян. Постепенно с много труд, упорство, както и по стечение на превратностите на живота, към днешна дата майстор Стоянова е единствения съдържател, както и работник в ателието.
Конкуренцията. На Самоводската чаршия работят основно трима резбари, но всъщност те не се конкурират, защото изработват различни по тип творби. Единият се е специализирал в извайването на шарено-весели дървени фигури. Вторият прави прекрасни икони-миниатюри от твърдо чимширено дърво, а майстор Румяна изрязва невероятни пана и ажурни композиции. Дори може да се твърди, че тя е единствения творец в региона, който се занимава с пирография.
Творбите. Ако се запитате: “Защо нещата, които се предлагат по Чаршията са все малки по обем?”, отговорът, който ще получите е много прост. Това е така, защото чужденците, които са основни купувачи, имат ограничение в багажа и поради това се “хвърлят” на маломерни сувенири. Иначе Румяна Стоянова е изработвала и по-мащабни творби. Нейната гордост е едно пано с размери 100 на 50 см. То е направено по поръчка на един гръцки клиент. Изрязано е на дебела 5 см монолитна дъска и представлява стилизиран образ на Търново, който амфитеатрално преминава през 7 хармонични нива. Като антипод на тази голяма работа, отнела на майсторката цял месец труд, може да бъде поставено едно ефирно миниатюрно кръстче изработено с техниката “ажур”, върху 5 мм орехова дъсчица.
Дървото. Когато отворите темата за дървото с един резбар, все едно попадате в една нова вселена. Разбира се, че и Румяна Стоянова има изградено точно виждане и формирано предпочитание към ма¬те¬риала за работа. Тя изключително цени липата, като добра дървесина за направата на пана. Когато изрязва ажур, майсторката предпочита орех и череша, но за своята работа най-много харесва сливата със ней¬ния магнетичен червено-оранжев цвят. Румяна по правило не ра¬боти с круша и чимшир, както и умишлено избягва чама и бука. При крайната обработка на своите произведения тя използва разтвор от восък и терпентин, защото обожава естествените шарки на дървото.
Туристите. Най добрите клиенти от чуждестранните туристи са японците и американците. Първите, защото в Страната на изгрява¬щото слънце съществува една легенда, според която за да бъде едно семейство здраво и щастливо, то трябва да притежава нещо дървено (резба или фигура). Янките, пък от своя страна много се възхищават на ръчният (занаятчийски) труд, понеже в Щатите той е рядко явление. Но за повечето чуждестранни туристи занаятите-атракции, които се показват на Самоводската чаршия трябва да са съпроводени с огромна разяснителна работа. Българите, обаче са истинските ценители и познавачи на качествената работа. Румяна Стоянова си има изградена мрежа в цялата страна, а поръчките не спират. Ако българина има пари, той е най-добрия клиент – това е един неписан закон за резбар Стоянова.
