Благовещение / Благовец/ - 25 мартВярва се, че посаденото на този ден дърво ще даде сладки плодове. Затова се копаят лехи и се садят пипер и краставици, за да бъде плодът “благ”. На Благовец широко отварят прелката на кошерите, за да съберат пчелите нектар. На този ден бабите пробиват ушите на внучките си, за да не ги боли, защото Благовец се смята за благ ден, тогава кръжат невидими сили от свитата на Архангел Гавраил. Според преданието знахари ловят змии с капан, за да използват сухата им кожа за мехлем и церове. На този ден против уроки и “лоши очи” са връзвани възелчета на коланче, което се носело през годината. Хубаво е на този ден човек да си купи нещо ново, за да му върви на нови неща през годината. Добра поличба е човек да носи в себе си желязна пара, да е сложил залък в устата си и като чуе кукувицата, която също разнася благата вест да стисне здраво парата, за да се радва на здраве, ситост и да му е пълен джобът. На този ден се яде риба, обредна питка и каша от прясна коприва. Благовец е най-таченият ден от търсачите на заровени съкровища. Според поверието от небитието се появяват духовете на умрели хора, които приживе са укрили съкровища. Вярва се, че ако денят бъде ясен, слънчев и топъл копринените буби ще бъдат здрави и ще има добър плод за един от най-силно развитите занаяти в Търново от ХV до средата на ХХ век - копринарството. Вярва се, че ако вали на Благовещение, годината ще бъде плодородна. В този ден не се ръкоделства, за да не се срещат змии през лятото. Не се спи до късно, за да не се разболява човек или да не изпусне късмета си. Който съзре за пръв път на Благовец щъркел в полет ще е щастлив. Лястовицата е символ на светлината. Лястовиче гнездо в къщи носи щастие и не бива да се разваля. Именници са Благовест, Благовеста, Благой, Блага. Днес повечето млади хора незапознати със старите поверия, смятат всичко това за отминало във времето. Познаваме или непознаваме законите на природата, независимо в каква обвивка са, религиозна или мистична, те съществуват и действат. В това е смисълът на етнографското проучване, съвременниците от началото на ХХІ век да познават народните вярвания и традиции. Надка Василева уредник в отдел „Етнография” Регионален исторически музей – Велико Търново |