Византийски заговори

Успешните походи на Иван Асен към долното течение на р. Струма засилват опасенията в Константинопол за българска агресия към Бяло море. Такъв план може би наистина е съществувал, но е осуетен поради убийството на Асен през 1196 г. Византийският хронист Никита Хониат разказва, че причината за убийството е накърненото честолюбие на българския владетел, но нишките на заговора водят към Константинопол. Убиецът на цар Иван Асен – Иванко, най-вероятно е подбран от пленения в Търново севастократор Исак. [8] Цар Петър обсажда Търново. Чаканата от заговорниците помощ от Константинопол не идва, а жителите на града явно не подкрепят Иванко. Той е принуден да търси спасение в Константинопол. На българския престол остава цар Петър.
Най-малкият от братята – Калоян, научава за случилото се и бяга от Константинопол в Търново. Цар Петър не притежава пълководческите умения на своя брат. Той успява да прогони Иванко и да поеме управлението на страната, но няма време да се изяви като държавник, защото още на следната  1197 г. става жертва на болярски метеж. [9] След смъртта на Асен и Петър историческият жребий определя третият брат Калоян да довърши тяхното дело за пълно териториално възстановяване и международно признание на Второто българско царство.