БЛАГОДЕТЕЛИ НА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ІV

ИМЕНАТА НА ДАРИТЕЛИТЕ СЕ ПИШАТ НА НЕБЕТО
АНГЕЛ И МАРИЯ ПОПОВИ
 Познатият в миналото индустриалец Ангел Попов е известен на великотърновската общественост и като щедър дарител.
    Започнал своята дейност през 1861 г. като търговец, със сравнително скромни средства, той натрупва известен капител и построява в Килифарево фабрика за книжни изделия. По ред причини фабриката фалира. Една щастлива случайност  му помага да намери сред непотребните книги, предадени за претопяване във вече затворената му фабрика, една книга за производството на бели брашна и за инсталацията на мелници за такива брашна.. Поставя си за цел да изучи това производството и заминава за Унгария, където постъпва като общ работник в една такава мелница. Там той даже плаща  на майстора - мелничар за да  му помогне да усвои тънкостите на занаята. По-късно закупува от Будапеща  необходимите машини, преустройва старата си фабрика за хартия и започва ново производство. След време, в съдружие със свои роднини Ангел Попов открива нова още по - съвършена фабрика за брашно в местността “Дервент” край Търново. През 1894 г. той отваря и първата българска фабрика за тестени изделия - макарони и фиде, каквито до този момент се внасят само от чужбина.
    През 1908 г. Ангел Попов и съпругата  му, Мария Попова  правят завещание в полза на Великотърновската градска община, в което четем: “С труд и постоянство, в продължение на цял живот, заобиколен от грижите на обичната ми съпруга и другарка в живота, която не е преставала да ми помага и да ме окуражава в минути на несгоди и пречки в живота - аз съм придобил известно състояние. Понеже съм вече в напреднала възраст и понеже желанието ми е щото това ми състояние да послужи главно за най - належащите обществени нужди на любимото ми Търново, а особено да помогна на тия, които искат, но нямат възможност  да се приготвят за да добият прехраната си с работа, аз направих настоящото си завещание в което се разпореждам с всичките си имоти... Мисля, че с това следвам достойния за подражание пример на много наши родолюбци и че изпълнявам, според силите си християнския си дълг към моите ближни...”
    Водени от тези цели, Ангел  и Мария Попови нареждат, от приходите от всичките им имоти да се образува един фонд от който с помощта на Министерството на просвещението  да се построи училищно здание, да се обзаведе по подходящ начин и да се предвидят пари за издръжка на необходимите преподаватели. Волята на дарителите е това училище да бъде “нисше  индустриално училище”, в което да се приемат  предимно момчета от В. Търново. Според завещанието, фондът и училището трябва да носят името на дарителя - Ангел Попов.
    На женското благотворително дружество “Радост”, А. Попов и съпругата му завещават къщата си на ул. “Булевард”, в града с цел в нея да се уреди едно училище, само за момичета, където те ще могат “да добият нужните познания по шиене на горни и долни женски дрехи и по други клонове на домакинството, за да се ползват от тези си познания или в случай на нужда да си придобиват чрез тях средства за посрещане нуждите на живота”. Желанието на дарителите Попови е това училище да носи името на Мария Попова.
    В полза на търновските училища  е съставено и завещанието на семейство Смилови, най - близки родственици на съпругата на Ангел Попов - Мария Попова (по баща Смилова).Завещанието е съставено от Ламбрини Смилова, която изпълнява волята на починалия си син Никола Д. Смилов и завещава на великотърновските градски първоначални училища недвижим имот - сграда от камък и тухла на три етажа, като възлага на общинското управление да управлява експлоатирането на този имот в полза на училищата.
    Така Великотърновската община поема грижата по управлението на имотите, завещани от едни от най - известните фамилии в града в полза на образованието и “възпитанието на младото юношество”.

ЮЛИЯ   ДЕНЧЕВА - гл. експерт
 Териториален държавен архив
     Велико Търново