Обществено полезната дейност на Пеню Велков
Роден през 1850 г. в семейството на търговец на добитък, той завършва взаимно и класно училище в родното Дряново, а след това и Богословското в Лясковския петропавловски манастир през 1875 г. Първите випуски успешно навлизат в руслото на целите, които гражданския живот възлага на духовното училище. Не прави изключение и П. Велков. Той не става свещеник или учител, а се отдава на търговска дейност. През 1877 г. понасъбрал вече капитал, заедно с брат си строи първата валцова мелница в Търновско, в землището на с. Пушево. Колко е пострадала тя по време на войната 1877 - 1878 не се знае. Но е известно, че за ремонта й през 1879 г. те изразходват 10 000 франка. През 1887 г. мелницата произвежда вече средно по 1 млн. оки (1 ока = ок. 1 282 гр.) брашно, като по - голямата част се изнасят за Румъния, Турция и Египет. Законът за насърчаване на местната индустрия, дава възможност на П. Велков да построи през 1893 - 1894 г. нова мелница в местността “Дервент”, в която влага 50 000 лв. (за справка средния годишен стандарт за страната тогава е около 2 000 лв.), като персонала в нея достига до 10 човека. Но на следващата 1895 г. П. Велков изненадващо я продава на съдружниците Ст. Костов, Ст. Церовски и Е. Витанова. Големите наводнения от 1897 и 1904 г. обаче ги принуждават да се разделят с нея, като единствен купувач за нея се оказва отново... П. Велков.
Развитието на фабричната индустрия в града през първото десетилетие на ХХ в. принуждава държавата да покровителства най - големите предприятия. Двете мелници на П. Велков също влизат в това число, като брашното се превръща в главно експортно перо в износната търговия на старата столица.
Но освен като крупен търговец и индустриалец, Пеню Велков остава в паметта на старите търновци и като един от най - големите благодетели. Човек с изострен финансов нюх, но в същото време благ и богоязлив, малко преди смъртта си, на 29 юли 1916 г., той прави своето завещание.
“... Като прецених, - както пише той в него, близката си неизвестност и случайността, за каквато никакви сили човешки не са в състояние да ги отбягнат и предвидят, реших да засвидетелствам моята любов и признателност към обществото и към близките си , между които живях, като ...завещавам за здание на едно Епархийско сиропиталище, само за девици сумата от 102 000 лв.” От тях 42 000 лв. той лично брои на Великотърновския митрополит Йосиф, с които пък той откупува къщата на запасния руски полковник Михаил Боклевски, намираща се в махалата “Св. Троица” (под сегашната сграда на Великотърновския университет), за здание на сиропиталището. В памет на него и съпругата му, то ще носи името “Пеню и Мария Велкови”, като “за назидание” на младото поколение там ще бъдат окачени и ликовете на двамата спомоществуватели.
Оттук насетне Епархийския духове съвет взема нещата в свои ръце. С протокол от 2 дек. 1929 г., на база решение от 3 юни 1923 г. формално е учреден фонд “Епархийско сиропиталище Пеню и Мария Велкови”. За усилването на този фонд освен завещаните 60 000 лв. с лихвите, Епархийския съвет купува през 1926 г. трите съседни парцела до сиропиталищната сграда, като общата им площ достига 61 декара. Но за да се изпълне окончателно волята на дарителя трябва да минат цели 20 години. Към 1929 г. това все още е невъзможно, защото предназначената сграда за сиропиталище е предадена още от 1918 г. на Управлението на “Фонда за сираците от войните” и то до 1 ян. 1933 г., а и от тези 60 000 лева са останали само 20 300 лв. Така или иначе от наеми, помощи от Митрополитския фонд “Епархийски църковни нужди”, дарения и временни заеми, средствата са събрани и едва през 1936 г. заветът на П. Велков е осъществен.
За управлението му е изработен специален Устав, одобрен от Св. Синод на 12 юни 1936 г. Според него “Целта на сиропиталището е да дава подслон, облекло храна, възпитание и образование на сираци, деца от българска народност, останали без средства и грижи в живота, да укрепва вярата в Бога и привързаността към Православната църква и Отечеството ни; да развива у тях чувство на християнско милосърдие, трудолюбие, морална и материална взаимопомощ и да ги подготвя за живота.” Сиропиталището приема само кръгли сираци, които остават там до навършване на 14 години. За онези от тях, които проявяват особени дарби, ръководството се старае да издейства стипендии за продължаване на образованието. Само от отчета за периода 1936/ 1938 г. научаваме, че постъпилите в него деца са 32, като за учебната 1936/1937, средния успех е добър 4.20, а за учебната 1937/1938 г. много добър 4.50. Както повечето дарителски фондове и този оцелява до 1951 г., когато е ликвидиран от официалната власт и капиталът му е отнесен в приход на държавата.
Името на П. Велков е свързано и с големите дарения, които той прави на църквите Св. Никола и Св. Кирил и за строежа на библиотеката в Дряново, Мъжката и Девическата гимназии - Търново, Читалище “Надежда” и Туристическото дружество “Трапезица”. Това накратко е човекополезната дейност на тази личност, водена от чувство на дълг, патриотизъм и безкрайна грижа за подпомагане на бедните и нуждаещите се.
Тихомир Тонков Териториален Държавен архив
Велико Търново
