ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ПАРЦАЛ
Запотената китайска тъкачка дръпна шалтера веднага щом чу, наподобяващата миши писък, заводска свирка. В настъпилия мрак стройно строените сиви станове казаха “пух-х-х” и зачакаха да настъпи утрото. Охраната на големия пекински памукотекстилен концерн започна да снове из многобройните душни помещения, в изпълнение на трудовите си задължения и отговорности.Принципно този китайски завод работеше 24 часа в деноно¬щи¬е¬то (и то през цялата година), но тази нощ, иначе работните като мравко-пчелен хибрид тъкачки, бяха ангажирани с участие в коло¬сал¬на¬та масовка около тържественото откриване на Олимпиада 2008.
Голяма еуфория бе обхванала целокупния китайски народ. В поведението на всички се наблюдаваше една борческа превъзбу¬де¬ност, а очи им изглеждаха още по-дръпнати. Тълпите по улиците бяха големи и разноцветни – същинско “Вавилонско стълпотворение”.
За жалост този национално-всенароден подем не бе обхванал подлата душичка на “най-търсения престъпник на Републи¬ка¬та” – манджурския бандит Лу Дзи Мън. Точно сега той се бе спотаил до високата ограда на завода и с нетърпение очакваше зорките охранители да се скупчат около телевизора, като по този начин загърбят отговор¬ността на служебния си дълг.
Разбира се, на криминогенния елемент Мън не му се наложи да чака дълго. Всичко се движеше по плана. Пазачите посветиха с фенери, послухтяха, подушиха въздуха и вкупом се запътиха към караулното, където се синееше “Сатаната”.
Лу Мън изчака да гръмне музиката и даде сигнал с дисплея на GSM-а си. От съседната квартална градинка наизскачаха сумрачните силуети на четиридесетимата разбойници – “Мънови пипала”. Те бър¬зо направиха пирамида от телата си и като артисти от китайския национален цирк се озоваха в двора на завода. После съвсем ти¬хо и методично изнесоха и натовариха на камиони цялата складирана седмична продукция. Лу Дзи Мън се усмихна под мустак...
Павликенският абитуриент Манихей Паскалев бе организирал цялата си рода в търсенето на подходящи материи, които да послужат за ушиването на неповторимия бален костюм. Цялото внимание на зрелостника бе заето изцяло от мисълта за моделиерското изпълнение на празничната одежда. Това телевизия “Планета”, това Интернет, това списание “Блясък”, това експертно мнение на Константин или Митьо, всичко се вземаше под внимание и се гледаше обстойно, под лупа. Усилията бяха велики, а напрежението постепенно съспенси¬ра¬ше. Всичко друго остана на заден план.
Нещата се задълбочиха особено, след като Маша Махленска (ученическата любов на Манихей и бъдеща негова дама на бала) си подари за 14 февруари нов бомбастичен бюст. Първоначално този факт не бе осмислен добре от младия Паскалев, но след като настъпи постзарезанското отрезвяване, бъдещия абитуриент реши да отговори подобаващо на предизвикателството.
Това решение коства на Манихеевия баща доста усилия, които бяха насочени в посоката да се убеди сина, да не постъпва като Азис, и да не си донажда дециметри към мъжкото достойнство. Така тежестта се прехвърли върху колосалната работа по издирването и намирането на подходящата материя за бален тоалет.
В този момент се намеси и съдбата: Част от платовете, които бя¬ха отнети неправомерно от манджурския бандит Лу Дзи Мън, се ока¬за¬ха в търговската мрежа на китния град Горна Оряховица. Там те бя¬ха открити от леля Пепа Мисиркова, която се явяваше близка род¬стве¬ница на Манихей Паскалев. След като епохалното откритие бе направено, лъскавите тъкани бяха показани на абитуриента Паскалев, харесани от него и дадени на един чудесен шивач, за да бъде сът¬во¬рен с тяхна помощ един костюм не само за чудо, ами и за приказ.
Речено сторено! Тоалета бе окомплектован и заблестя като ясно Слънце, а самото небесно светило се постара да изминава по-бързо своя небесен път и така дългоочакваният момент на балната нощ дойде съвсем скоро.
- После какво?!
После, вие сами си знаете. Сред викове и песни, пожелания и подаръци, очаквания и надежди, преминава „най-важната” вечер.
- А костюмът?! Каква е неговата орис?
Разбира се, че той е само за една вечер. След това, дори и преминал през огъня на химическото чистене, си остава да виси смачкан, там нейде из гардероба, със всичките си петна и лекета. И никога, никой не ще го облече, дори и за своята новобранска вечер (разбира се ако се върне задължителната военна служба).
Всъщност, ако някой още не е разбрал, днешната история предупреждава: Внимание, китайците са вече тук!!!
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ
