Петковден
Св. Параскева е почитана светица още през Средновековието. Дворцовата църква на хълма Царевец се нарича Св. Параскева. Мощите на светицата донася в средновековния Търнов българският цар Иван Асен ІІ след битката при Клокотница от 1230 г. Оттогава преподобна Параскева – Петка Епиватска /от Епиват, Тракия/ е известна, като св. Петка Търновска. Едно от най - известните жития за нея написва Св. Патриарх Евтимий Търновски. След падането на България под османско владичество мощите на светицата били пренесени в молдовския град Яш, в църквата “Три светии”, където се пазят и сега.
Християнският празник според народния календар е наричан Петковден. В него е наложена старата традиция, която се съобразява с трудовите дейности през този сезон на годината, завършва есенния цикъл, реколтата се прибира, стопанската година приключва. Дванадесетте дни от Петковден до Димитровден са близки по смисъл на Мръсните погани дни от Коледа до Водици, които са граница между старата и новата година. Дните след Петковден са наричани “Щури”, “Вълче погано” и те осмислят граничното време, преходът към “мъртвото” зимно време. За да бъде този преход по-безопасен съществуват редици правила и забрани.
Прибира се селско-стопанския инвентар и се засяват зимните посеви, защото засятото след Петковден няма да даде плод. Според обреда в деня на празника, започва заплодяването на овцете. Стара традиция е на този ден да се носи баница на овчарите. Това е времето за разплащане със селско-стопанските работници- надничари, ратаи , овчари и други.
Православната църква е посветила петият ден от седмицата на св. Петка, затова се спазват различни трудови забрани.
Св. Петка се възприема и като чудодейна лечителка /против безплодие и болест в очите/. Тя се явява покровителка на жените, родилките, дома и на рода, затова се правят семейно - родови курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща.
След приключване на селско-стопанската година, на Петковден започват сватбите. На места се провежда Петковденска задушница, за почитане на мъртвите.
На Петковден именници са - Параскева, Петко, Петка, Петкан, Петкана. Поднасят на гостите си от традиционната петковденска трапеза – овче курбан и обредни питки.
Надка Василева - уредник в отдел “Етнография”
При Регионален исторически музей - Велико Търново
