Въстание на Асен и Петър

В 80-те години на XII в. вътрешното положение на Византия се характеризира с политическа нестабилност, породена от династически брожения, децентрализация на управлението, стопански упадък и засилване на социалните течения. Към тези неблагополучия се прибавят и военните неуспехи, които сполетяват Византия. През 1183 г. унгарци и сърби отнемат от нейната територия Белград и Средец, а две години по-късно норманите, предвождани от Гиом ІІ, завземат Драч. На 24 август 1185 г. те опустошават Солун и се насочват застрашително към Константинопол.
Разграбването на Солун от норманите дава храна на различни слухове. Говори се, че св. Димитър е изоставил покровителството на Солун. Сега той щял да помага на българите в Търново. [1] Според друга мълва, във връзка с освещаването на църквата “Св. Димитър”, в Търново по незнаен път пристигнала чудодейна икона с образа на светеца. Разпространението на тези слухове разпалва въображението на жителите на Търново и неговите околности.
Вътрешните и външните несполуки на Византия стимулират българите да се вдигнат на въстание. Бунтът е предвождан от братята Иван Асен и Петър (Теодор) През лятото на 1185 г. те намират благоприятен момент за организиране на въстание. По повод сватбата на император Исак ІІ Ангел (1185-1195) с Маргарита – дъщеря на унгарския крал Бела, е въведен извънреден натурален данък. Това прелива чашата на недоволството. Самите византийски хронисти съобщават, че той ощетява в най-голяма степен българското население на империята. [2]
Византийският хронист Никита Хониат съобщава конкретния повод за въстанието. Това е желанието на братята да получат послужебно владение – прония, в Стара планина. Те се държат дръзко пред император Исак ІІ Ангел и той нарежда да ударят Асен публично през лицето. [3] Двамата братя се връщат в Търново и на 26 октомври – празника на св. Димитър Солунски – 1185 г. вдигат населението на бунт. (2) По-големият брат Тодор е провъзгласен за български цар. Той променя името си на Петър в знак на приемственост със старото българско царство. Малко по-късно неговият брат Асен (известен и с прозвището Белгун) се титулува с българската владетелска титла. Различни исторически извори сочат единия или другия от братята за български цар. (3) За кратко време въстанието обхваща цяла Северна България. През пролетта на 1186 г. Асен и Петър повеждат своята войска към старата столица Преслав, но силният гарнизон и укрепленията ги възпират и те нахлуват на юг от Стара планина.
През лятото на 1186 г. император Исак II Ангел предприема поход срещу въстаниците. Войската на Асен и Петър е малобройна и те се оттеглят на север от р. Дунав. Императорът преминава Стара планина, но като не среща никакъв противник, заповядва да бъдат изгорени снопите неприбрано жито и без да остави ромейски войници в градовете, се прибира доволен в Константинопол. За Асен и Петър става ясно, че в момента Византия няма сили да възстанови властта си северно от Стара планина.
Вече няколко десетилетия във византийската провинция Паристрион не се усеща силната централна власт на византийците. Управлението тук е оставено на местни владетели от български или кумански произход. Асен и Петър се завръщат с многобройни кумански отряди и много скоро налагат пълен контрол в Североизточна България. Непревзети остават само някои по-големи крепости, повечето от които по Черноморското крайбрежие. В хода на военната кампания по-малкият от братята – Иван Асен, изпъква като талантлив пълководец.