“ЦАРИЦА ПАРИЦА”
Да ме извинят специалистите по нумизматика, за моето невежество, но общата ми култура твърди, че първите български монети са сечени именно в Столнината Търново по времето на цар Иван Асен ІІ (1218-1241 г.). Ако някой има нещо против, ще допълня, че прословутия златен медальон на хан (кан) Омуртаг, също е открит в Търново. Но нека да оставим монетите и историческите спорове на страна.
Днес на вашето внимание е предоставена поредната архивна картичка на Старинно Търново. На нея се вижда представителната сгра¬да на една от водещите търновски банки от първата половина на 20 в. – “Търновска популярна банка”. Обаче преди да стигна до осветляването на банковия живот от тази епоха, трябва да се върна малко по-назад в историята на кредитното дело, развивано по нашите земи.
За мен показателен е факта, че за периода на печалното за нас “Владичество” в Османската империя българите са се били наложили, наред с евреите и арменците, като изявени заемодатели и лихвари. Дори самите турци се обръщали към услугите на българските кредитодатели, а лихвите са били твърде “дебели” – между 12,5 % и 20 %, а тези за краткосрочните заеми – 26,64 % до 41,1 %.
През първата половина на 19 в. като крупни лихвари се утвърждават братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и Христо и Никола Тъпчилещови. Първите действали в Букурещ и Галац, а вторите в Цариград. През този период в Търново, като сравнително едри заемодатели, се налагат трима търговци: Славчо х. Паскалев, Джорджо Момчев и Стефан Цанев. Подобна активна лихварска дейност се развива и в съседно Габрово, а като едри заемодатели в Лясковец се утвърждава кланът Атанас, Илия и Димитър Бурови.
Банковото дело в Османската империя започва своето развитие едва през 1853 г., когато с помощта на английски и френски капитали се основава “Цариградска банка”. След тази дата българите все повече започват да се сблъскват с подобни кредитни институции. Създадената през 1857 г. “Отоманска банка” отваря свои клонове в Русе и Пловдив, но чак през 1875 г. От 1869 г. датира първия опит за основаване на българска акционерна банка, това става във Варна, където е учредено “Българско търговско дружество”.
По инициатива на модерномислещия дунавски валия Митхад паша след 1863 г. започва изграждането на “Общополезни каси”. Подобно учреждение се открива през 1865 г. и в Търново. Непосредствено след Освобождението “Общополезните каси” се възстановяват под наименованието “Земеделски каси”. Обаче модерното банково дело в България се ражда през май 1879 г., когато е основана “Българската народна банка” (БНБ).
В края на 19 в. и началото на 20 в. на територията на Търново действат клонове на БНБ и на БЗКБ (Българска земеделска и кооперативна банка). Освен тези банки в града е действал клон на основаната през 1895 г. от Димитър Буров “Българска търговска банка”. Търговската дейност на този виден лясковчанин е продължена от синовете му Иван и Атанас Бурови.
През следосвобожденския период в Търново са действали още 9 сарафи и 5 лихвари, като най-печеливша била търговската къща на братя Сарънедялкови. В града са съществували 6 бюра на застрахователни дружества (“Балкан”, “Юнион”, “България” и др.).
След края на Първата световна война в Търново отварят свои клонове множество големи и малки частни банки, като например “Българска земеделска банка” и “Съюз на популярните банки”.
През 1919 г. е създадена “Търновска популярна банка”, а неин председател до 1947 г. е Цаню Герганов. След като на 26 януари била учредена банката, реално тя започнала да функционира на 18 май, когато била пусната първата операционна бележка. За кратко време новата банка се утвърдила като стабилизиращ фактор за местния и регионален стопански живот.
20 век носи множество повратни моменти за България и нейния народ. Специално за банковата система един от най-силните сривове настъпва по времето на “Световната икономическа криза” от 1929-1934 г. Негативните тенденции не заобикалят и “скътаното” в планините Търново. В следствие на новите икономически реалности, банките стават предпазливи и въздържани при отпускане на заеми. Освен това те губят доверието на своите членове и клиенти и страдат от липсата на нови стопански инициативи.
Следващият голям удар за банковата система настъпва на 27.12.1947 г., когато у нас се национализират 32 частни банки, като след 1950 г. остават да функционират само БНБ и “Държавна спестовна каса”.
И така до 1990 година, след което банковата ситуация в България придобива характеристиките на един огромен океан.
МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ
