Балдуин Фландърски

     Било пролет.Българският цар Калоян излязъл на бран срещу латинците в Тракия. Край Одрин той ги разбил, а гордият им император Балдуин Фландърски пленил. С ликуване Търнов посрещнал победителя. В тронната зала на двореца се готвело царско пиршество заради победата. Дошли много знатни гости. Тук била и царицата. В разгара на веселбата Калоян заповядал да доведат най-ценния трофей - самият Балдуин с неговите графове и барони. Победителят пожелал пленниците да се явят на трапезата. Но къде се дянала рицарската им гордост? С наведени глави стояли латинците и слушали шумната веселба.
  А българи и кумани вдигали бокали с вино и славели Калоян!
  Сред общия шум  и глъч се чула песен. Тя славела българския цар. Рицарите не разбирали думите и, но виждали доволството на победителите. Изведнъж Балдуин дочул името си в песента и вдигнал глава. Едни го гледали с презрение и ненавист, други със снизхождение, а трети - с насмешка. Но ето - там две очи го гледали някак по-различно. Те го изучавали. Тези очи били на царицата-куманка.
  Късно след полунощ стражата отвела Балдуин в кулата. Най-после сред мрачните каменни стени той можел да си отдъхне от позорния пир.
  По пътеката към кулата, където бил затворен Балдуин, прибягнала фигура. Прислужницата на царицата - преоблечена в болярски дрехи, се приближила до стражите. Тя прошепнала нещо и с бързи и леки стъпки се изкачила нагоре по стълбите на кулата. Скръцнала врата. Тайната пратеничка се озовала при Балдуин! Извадила из под пелерината си писмо и без да пророни дума, го предала. Царицата-куманка предлагала на пленника свобода и любов!
  Балдуин се замислил и не дал отговор. Тогава жената загърнала плаща си и тихо, както била дошла, се изгубила сред дебелите зидове по царските пътеки на Царевец.
  Минавали дни, нощи. Чакала царицата, чакал и Балдуин, измъчвам от колебания и страх за измама. Може би очаквал известие отвън? А може би почитал царя?
  Гняв изпълнил съцето на царицата. Каква гордост! Как може царицата да бъде отблъсната от роб?
  Една вечер при Калоян дошъл пратеник с тревожни известия. Съюзниците-гърци преминали на страната на латинците. И тогава при загрижения и обезпокоен цар дошла царицата. Тя му съобщила с гневни думи, че Балдуин и предложил да я заведе в Константинопол, ако му помогне да избяга. Възмутен и разгневен, гордият Калоян заповядал да бъде умъртвен неблагодарният Балдуин и трупът му да бъде хвърлен в Янтра от тази кула, която днес наричат Балдуинова.