Честита баня!

    Според едно специализирано проучване, като цяло европейците се къпят веднъж на два дни. Но ако се вгледаме по-добре в това изследване ще видим, че французите се хигиенизират веднъж на три дни, руснаците и немците веднъж седмично, а американците и японците най-малко веднъж на ден.
Българите, като един “богоизбран” народ, не могат да бъдат генерално категоризирани. Едни от тях се “плискат с водица” по френски, други по американски, трети пък по руско-немски модел. Съществува и една група, която се придържа към изконните български традиции.
Уважаваният от мен етнограф Христо Вакарелски казва, че “ба¬нята, у българите не е на почит”. Съвременниците на бай Ганю дори до началото на 30-те години на 20 век са се придържали към някои строги принципи: Къпането е нездравословен процес и за това трябва да се извършва два пъти на годината (преди Коледа и Великден); Все¬ки¬дневното къпане в реките (ставащо, по понятни причини, през топ¬ла¬та част на годината) е част от игрите и раз¬хлаж¬да¬нето на подраст¬ва¬щи¬те. Мъжете, които се къпели с децата и юно¬ши¬те в реката, се смя¬тат за “несериозни и мекушави”; Всекидневното хи¬ги¬ени¬зиране е при¬о¬ритетно за жените, особено след раждане. Нежния пол се къпел в коритото за пране, като водата се затопляла с наже¬жени камъни или по тъмно във вировете на реките. Този последният акт будел невероятни полемики в тогавашното общество от гледна точка на спазването на морала, защото ако един се къпе то поне десет го гледат. Стигало се и до там, тази освежаваща практика да бъде забранявана в католишките села, но какво от това, нали животът продължава; Липсата на регулярна грижа за хигиената у мъжете се компенсирала от правилото, което повелявало всяка седмица да се сменя ризата (преди неделната църква или посещаването на сборове и сватби). Всеки един нашенец, който няма “препирка” (втора риза за седмична смяна) се смятал за много беден и мизерен.
Във Велико Търново казусът „българин-баня” стои на подобна плоскост, макар и малко по-иначе. Та нали това е старата столица на България и самия тертип на гражданите носи някакъв спомен от отминала аристократичност.
Ако от епохата на Първото българско царство са запазени ос¬тан¬ките на няколко бани, то от времето на Второто българско царство е запазена само т. нар. Шишманова баня. Тя се намира северно от Вла¬диш¬кия мост, между черквите “Св. Богородица” и “Св. св. Петър и Павел”. Нейната някогашна представителност стои скрита от разбита дървена тараба и само истински запаления последовател на Индиана Джоунс може да се пребори със стотиците капани от дупки, тръни и нечистотии, ако иска да се “наслади” на този средновековен обект.   Иначе за специалистите Шишмановата баня блести със своята архи¬тек¬турна уредба, наподобяваща класическата римска къпалня.
Такива са баните на нашата аристокрация, а народът се е къпал във водите на Янтра. За това свидетелства един надпис открит по крепостната стена на Царевец. Негов автор е един обикновен войник от градската стража, който описва едно свое воайорско геройство – с интерес гледал Пена как се къпе в реката, докато зорко охранявал крепостта. Това според нашите историци свидетелства за грамотността и на най-низшите слоеве на българския народ.
През 14 век Търново е завладяно от османските турци, които идват със своята култура. Тогава на дневен ред идва турската баня, наречена “хамам”. Османската аристокрация си имала собствени ха¬ма¬ми в просторните си конаци, но съществували и няколко обще¬стве¬ни бани. Те били разположени в турската махала, на левия бряг на ре¬ката и в непосредствена близост до някоя от многобройните джамии.
Това били баните – Мостовата, Средната и Баш хамам (на сним¬ка¬та). Първата от тях се издигала до моста на Феруз бей (най-стария мост запазен и до днес, свързващ квартала “Света гора” с града), съ¬брена по време на земетресението от 1913 г. Втората баня се намира на запад от Мостовия хамам и днес влиза в двора на една траурна агенция, а моята развинтена фантазия предполага, че се използва като крематориум. Баш хамама е разположен на запад от описваните бани и днес може да го разгледате, но само ако сте смели и успеете да го открие в района на една от вафлените фабрики на града.
 След Освобождението банята Баш хамам става общодостъпна за всички търновчани. Самият акт на хигиенизирането на тогавашни¬те “боляри” бил съпроводен от помпозна подготовка. Освен огромна¬та купчина от пособия за баня (пешкири, гребени, домашен сапун, къс хума, оцет, тас за вода, спаржа, налъми), още от предния ден се под¬готвял един голям гювеч (с месо и зеленчуци), за да може търновеца геройски да по¬сре¬щне голямата умора от къпането. Докато мъжете се къпели, жените подреждали обилните софри. Понякога пиршествата продъл¬жа¬вали до зори и завършвали в публичния дом.
Магистър по история