Разгром на ромеите в Тревненския проход

Следващите стъпки на Асеневци са насочени към освобождаване на останалите територии от старата българска държава. Удобен случай се открива през 1189 г. при преминаването на Третия кръстоносен поход, воден от германския император Фридрих I Барбароса (1152-1190). (4) Български пратеници на два пъти в Ниш и в Одрин предлагат на германския император военна подкрепа при евентуална война с Византия срещу признаването на българската държава и нейните владетели. Предложенията им обаче са отклонени [5] и Фридрих І Барбароса се споразумява с Византия, която е притисната от тюрките на Иконийския султанат (6). През пролетта на 1190 г. войските му преминават Дарданелите с византийски кораби.
Същата година Исак II Ангел предприема трети поход срещу българите. Причината за този голям поход са непрекъснатите набези на българите в Тракия, но императорът има една много по-значима за ромеите цел. Походът трябва да възстанови напълно византийската власт и да ликвидира българската независимост. Императорската армия се придвижва по Черноморското крайбрежие. След като навлиза в българските територии, Исак ІІ Ангел установява, че българите са взели сериозни мерки, за да стабилизират своята независимост. Крепостите им са възстановени и добре укрепени, но войските им отстъпват, без да влизат в открито сражение. Ромеите достигат до Търново, зад чиито яки стени цар Асен се затваря. Много скоро императорът разбира, че намерението му да превземе града е неосъществимо и че войската му е заплашена от пълна гибел поради възможността български и кумански отряди да ударят ромеите в гръб. Изплашен, както твърдят всички хронисти, Исак ІІ Ангел снема обсадата и започва да се изтегля към Стара планина. Той решава да премине през един от близките проходи (вероятно Тревненския). [6] В планинските теснини обаче го очаква добре подготвена засада. Когато ромейската армия навлиза навътре в прохода, тя е нападната “от всички български сили”. В кръвопролитното сражение огромна част византийски войници са убити. Императорът успява да спаси живота си “чрез смъртта на мнозина”, преминавайки през труповете на собствената си охрана.