Дряново

Първото споменаване на името Дряново в исторически документ е от 1470 год. Според османските данъчни регистри от втората половина на XV в. градът е бил вакъф / освободена от данъци, наследствена земя / на видния военачалник , с ранг на съвладетел на Европейските области на империята и мюлков господар Касъм паша. Тогава неговите жители са 500 души от 38 само български къщи. В средата на XVI в. християнските райетски домакинства са 242, а мюсюлманските 6. В XVII в. населението се увеличава двойно, до средата на XIX в. няколко десетки пъти. По данни от възрожденския периодичен печат към 1872 год. българските домове в общината са 4269, мохамеданските 164. Векове дряновци са пазачи на средностаропланинските проходи и пътища през Тревненския Балкан, като за дейността си по поддръжката на комуникациите те получават от османската власт привилегии и специален данъчен статут.
Възрожденско Дряново / XVIII – XIX в. / географски и икономически принадлежи към българските провинции, в които най – рано и категорично проникват модерните европейски обществено – политически и културни идеи и се осъществява прехода към съвременната епоха. То е динамично и радикално развиващо се градче. Поминъкът, битът и манталитетът на жителите му са с характерните за градския социотип белези. Те се занимават и със земеделие, но основните им приходи са от занаятчийството и търговията. Многолюдни и богати са професионалните сдружения на строителите и обущарите, чиято обществена активност и дарителство се проявяват от средата на XVIII в. Популярни са и месарите, търговците, шивачите, тъкачите, коларите и ковачите. Занаятчиите преработват месо в разнообразни фабрикати и правят доставки на османските войски, заможни търговски фамилии изнасят в Италия и Франция пашкули и бубено семе, братя Цачеви ръководят най – голямата в първата половина на XIX в. вносно – износна търговска къща в България, но Дряново се лигитимира пред света като родно място на талантливи строители, наемани да работят на значими държавни обекти и в чужбина. Достоен ученик на прочутите майстори и носител на строителните им традиции е Колю Фичето / 1800 – 1881 /, творецът на класическата българска архитектура.
През XIX в. дряновските буржоа натрупват капитали, имат завидно благосъстояние и национално самочувствие. Те участват във всенародните движения за светско образование, независима църква и национално освобождение. Организират и финансират три обществени и едно частно мъжки начални, девическо взаимно и от 1872 г. общоградско класно училища, изграждат три черкви и учредяват първата си културна институция читалище “ Общий труд “ / 1869 г. /. От средата на века местната общественост масово възприема демократичните и революционните идеи. Патриоти от занаятчийско – търговските среди и интелектуалци създават революционен комитет / 1870 г. /, участват в бунтове и чети, в подготвените от Вътрешната революционна организация националноосвободителни въстания. Най – активна е дейността им по време на Руско – турската война / 1877 – 1878 /, когато стотици помагат на руската армия, а 150 души воюват в Българското опълчение.
Пътешествениците, посетили Дряново, неизменно говорят за предприемчивостта, трудолюбието и добродетелите на населението и не пропускат да се възхитят от европейския вид на неговата архитектура. Дряновските къщи са дву – и триетажни с бели фасади, по които се вият лозници, с тежки каменни покриви и сближени, широки стряхи, издадени над застланите със ситни камъчета чисти улици. Хубави домове с еркери и високи прозорци, потънали в зеленина, сред насяти с цветя дворове, с магазинчета и работилници. Дряново е китен градец, приказен свят, огласян от мелодичния звън на старинния си часовник.
Съвременно Дряново пази вековните си традиции и историко – културните си ценности и продължава да се развива като административен, стопански и просветно – културен център на едноименната община.

Заведения:
   • Механа “Андъка”, две”звезди”- намира се на Дряновския манастир. Има 30 стола на закрито и 60 на открито.
   • Туристическо столова със сервитьорско обслужване към хижа “Бачо Киро”на Дряновски манастир. Има 50 стола на закрито и 20 на открито.
   • Ресторант към хотел “Дряново”на Дряновски манастир.
   • Ресторант към Общинска база”Водопадите” на Дряновски манастир.
   • Механа градина “Рай” в гр.Дряново. Има 20 стола на закрито и 100 на открито.
   • Механа”При Чеха” в гр.Дряново. Има 50 стола на открито и 30 на закрито.
   • Кафе-аператив “Кольо Бързака” в гр.Дряново. Има 20 стола на закрито.
   • Клуб “Старата къща” в гр.Дряново. Има 20 стола на закрито и 40 на открито.
   • Крайпътен обект “Разклон Дряновски манастир”. Има 60 стола.   
   • Крайпътен обект снек-бар “Орхидея” при с.Соколово. Има 60 стола.
   • Ресторант към хотел “Царева ливада” в с.Царева ливада.


http://www.dryanovo.com