Здравей, аз
Най-трудно се пишат мемоарните романи. Не всеки автор може да разголи душата си и да бърка в незарастналите рани на грешките и илюзиите си. А спомените се нещо много коварно. Човешкото съзнание има способността да забравя или прииначава фактите от изтеклото Време. Може би затова и толкова неискрено звучат изповедите на мнозина. Разбира се, че никога не може да се изключи субективния момент, но някъде той е доминиращ.
Известният български поет и драматург Недялко Йорданов, след като написа книга за родителите си, се реши да разкаже на белия лист и за себе си. Мемоарният му роман “Здравейю, аз” се чете на един дъх. Може би, защото е написана с много самоирония. За съжаление авторът разказва само до определен период житейската си одисея - до утвърждаването си като поет и драматург. Спомените свършват с неприятностите около пиесата му “Ние сме на 25” и раждането на втория му син Недялко през 1970 година. Последвалата творческа зрялост, когато съдаде най-добрите си стихове, пиеси, песните, режисьорските си постановки, наградите му от националните театрални прегледи, работата му в телевизията, славата..., а след това напускането на Бургаския театър, преместването в София и работата в театър “Възраждане” не са били обект на размисъл. Дано се реши и да ги опише.
В “Здравей, аз” има три основни линии. Първата е битовата - разказът за семейството, учителите, приятелите, любимите жени. Втората е творческата - как се ражда един поет. Към нея има приложени много откъси от стихове и цели стихотворения. Третата е - неочакваната любов към магията на театъра, откритието, че притежава драматурген талант и борбата с властимащите за реализацията на първите пиеси. Това е времето преди и около чешките събития. Макар че е галеник на Съдбата за неоспоримия си талант и ранните успехи, Недялко Йорданов се е опитал да не спести нито една своя илюзия, да не скрие нито един компрометиращ факт или разочарование от описваните години. Дори те да не го представят в добра светлина. Както в личния, тъй и в творческия си живот. Сигурно това му е струвало много борба с егото му на мъж и творец. Решил е да бъде прям. Житейската мъдрост му е помогнала да преодолее бариерата на лицеприятното и да нагази в тъмнината на душата си. Всеки човек я притежава, но при емоционалните творчески натури тя като че ли е заредена с повече градуси. Когато си в театралните среди, където всичко е на показ, това се изявява двойно. Недялко Йорданов е решил, че щом го изживял и е оцелял - длъжен е да го сподели с читателите. Те ще направят своите изводи.
Бисера Дживодерова
