Момина крепост

На изток от Царевец неми
във ръта край стръмна провала
разсипана крепост днес дреме
от векове там запустяла.
                          Иван Вазов
    Много били хубави момите в Търнов. Но най-лична със своята красота между тях била Велислава, дъщерята на болярина Страшимир. Очите и греели като зорницата, бузите и червенеели като майска роза, а била и пъргава като горска сърна. Всички знатни момци все по нея копнеели.
 Велислава обаче само едного обичала - Боримир. Той бил силен и безстрашен, а хубостта му била като слънцето. От род юначен бил Боримир. Дедите му били знатни с храброст още от времето на първите Асеневци. Но Боримир бил беден. Той пазел източната крепостна стена на Търнов.
  Боляринът Страшимир търсел богат и знатен зет. Той отхвърлил предложението на Боримир и решил да даде Велислава на Светослав, син на стар и знатен велможа. Светослав бил блед и малодушен момък. Не можел и да се сравнява с Боримир. Само богатството и името на баща му предизвиквали уважението на людете към него.
 Минавали дните. Велислава и Боримир безутешно тъгували един за друг.
 Един ден глашатай известил, че гърците влизат в България. Търнов развял бойни знамена, стягало се оръжието, пристигали войски от всички крайща на царството. На другия ден царят и войската потеглили на път. И Боримир заминал на война. Мислел момъкът, че ако се отличи в боя, бащата на Велислава ще склони да му я даде за невяста. А ако падне убит, ще има кой да въздъхне за него.
 В тревожно очакване останала Велислава. Най-после дошъл вестоносец. Той разказал за голямата победа на българския цар. Скоро победителите с много трофеи щели да се завърнат в столицата.
 Тесните улици на Търновград се изпълнили с народ. Мало и голямо излязло да посрещне победоносците. От високите кули на крепостите летели венци и цветя за царя и войводите. Велислава също свила китка. Искала тя с нея да украси юнашкото чело на своя любим Боримир.