НОВАТА ЛЯТНА ТИРАДА
Числото три е сакрално не само за българите. Всички знаем за „Тримата глупаци” (в Щатите им викат „Студжис”), „Тримата братя и златната ябълка” (известни в Турция, като „Бунаци”), „Тримата от запаса” (сега им викат „От резер¬ва”), „Тримата танкисти и кучето” (Джером Джером им вика „Трима души в една лодка, без да се брои кучето”), Трите грации (елините им викали „Харити”), „Трима другари” (Ремарк им вика „Drei Kameraden”)...Трима другари – Босев, Колев и Нейков, весело дочакаха из¬га¬ря¬щия август, запалиха гумите и отпрашиха към морето. Варна е пре¬крас¬ен град и след една „Морска салата” с две бири, завъртяхa руля „ляво на борд” и „отплаваха” с песни. Първо, тримата другари „акости¬ра¬ха” на Балчишката тузла, окъпаха се в морето, погледаха инте¬рес¬ни¬те камъни и се намазаха с лековитата кал. Така почернели, като стран¬джански прасета, те се поваляха из пясъка, под строгите погледи на седем застаряващи активистки на ОФ-то. След като последните се прибраха в станцията да вечерят диетично, а на плажа остана да звучи песента за морето подритвана от гларусите и чайките, тримата другари се вдигнаха, измиха си лечебната кал и се запътиха към базовия лагер.
Той се помещаваше на една полянка, между едни непроходими храсти и драки. Състоеше се от три шарени палатки от алпийски тип. Три¬мата другари хапнаха, пийнаха, поговориха си и погледаха луната и звездите, отразени в огледалото на едното от Балчишките езера. После се вмъкнаха в платнените си жилища. Сутринта дойде бързо и донесе хи¬ля¬ди клаустрофобични усещания за Колев. Той с нетърпение излезе от пар¬цаления затвор, вътрешно решен да не влиза повече в него. Сут¬реш¬ни¬ят хлад подейства отрезвяващо и мобили¬зи¬ра¬що на тримата другари. Це¬ли¬ят багаж бързо бе прибран, вратите хлопнаха, а пътят обещаваше хиляди из¬ненади зад всеки завой. Панорамата бе прекрасна, морето синьо, а об¬ла¬ци¬те бели. За сметка на това скалите на Каварна изгаряха очите – със своя¬та неповторима охра, а умовете – с историите за девици и морски сра¬же¬ния. Плажът бе каменист, местното рибарското селище – живописно. Тук ня¬къде се криеше духът на Чанкете, но нямаше време да го търсят, защо¬то вечерта приближаваше и трябваше да се търси ново място за бивак.
Камен бряг е едно прекрасно място. Платото наподобява обувка, която Дядо Боже е забравил край морето. Тъкмо място за нощувка.
Босев, Колев и Нейков, пристигнаха малко преди да падне мрак и използваха последните лъчи на слънцето, за да опънат своите палатки, след което се отправиха към селото за да дирят храна.
И както бяха огладнели като вълци, ги посрещна проблемът на недостатъчно уредените BG-курорти. В Камен бряг има две кръч¬ми, едната се държи от жената на местния шериф-дерибей. Там об¬служването, обаче върви трудно, а гладните Босев, Колев и Нейков получиха само една малка салатка, две ракийки и една тъъънка мас¬тич¬ка (17 % от поръчката). За останалото им бе казано: „Ами няма да ви го дадем!” – и то право в очите. Така, тримата другари, загубиха бит¬ка¬та с монополиста и напуснаха демонстративно гостилницата. Но кой ли им обърна внимание, нали заведението се пукаше по шевовете.
Огладнелите вече до припадък, герои, се запътиха към второто заве¬де¬ние. Апропо, тук трябва да вметна, че местните кръчми са били три, но третата взела, че изгоряла по неизяснени обстоятелства (тук някой говореше за шериф-дерибей?). Второто капанче работеше по-добре, но беше по-малко посещавано, защото си имаше някои „малки” про¬б¬лемчета. Те бяха от обективно-субективен характер и включваха една га¬ма от някои дребни неудобства, като почнем от липсата на вода, до около 11-12 часа сутринта, и завършим с чудните, нежни аромати, носещи се рано сутрин, от току-що огрения от слънцето, нужник-ветеран. Когато собственикът разбра, че тримата другари идват в лошо настроение от заведението конкурент, се зарадва изключително много, една емоция, която за момента им се стори странна. Ама това е заради едничката мисъл, която ги бе обсебила – „Манджа-а-а!”. А какво стана после?
После…, Колев се напи… (трите бързи мастики на гладно, си изигра¬ха ко¬вар¬ната роля). За сметка на това, Босев, престана да мърмори, за¬тък¬нал ло¬шите чувства с две риби и пет хляба. Нейков, понеже вече си бе под¬ло¬жил (извади той късмет със салатката в конкурентния ка¬пан), сега спо¬кой¬но наблюдаваше веселието отстрани. Вечерята свър¬ши, и в очите на три¬мата другари се четеше охол¬ство. Те се за¬пъ¬ти¬ха към базовия лагер в тъм¬нината, където всички палатки сякаш спяха, а само в „близ¬ката далечина” не¬що светеше и излъчваше живот. Посъвзел се от пълното талпиране и настроен за подвизи, Колев, смело се запъти към „пътеводната светлина”.
Там бе караваната на чехкините, а паролата към позабравената ин¬тер¬нацио¬нал¬нବта дружба бе „Gambrinus”. Бирите бяха извадени, татковата ракия (за приобщаване) донесена. Разговорите около кръглата маса започ¬на¬ха, но Колев развали седянката, защото се напи пак и падна под трапезата. А после, едва дотътрил се до палатката, той категорично отказа да влезе в нея (заради сутрешните фобии), и се тръшна сред бодлите и камъните.
Но да оставим Колев да хърка блажено и да отправим поглед към Босев и Нейков. Не стига, че първо се караха на Колев, за „невъздържаното” натрапване на чуждите гражданки, ами след вербалното опознаване (а може би не само) с чехкините, упрекнаха невинния пияница, че със своето падение е отблъснал гостенките от Бохемско.
Такъв е животът!
Аноним Великолепни
